Терминологичен Речник
тѧжько  
тѧжько -аго ср субст физ., психол. Тежко ( βαρύ, τό ) . [1.] Сетивно качество на предметите, възприемано единствено чрез осезанието, наред с топлото и студеното, мекото и твърдото, хлъзгавото, острото и тъпото, лекото: подълежмо же есть посꙗꙁаню тепло  стѹдено, мꙗкъко же  жестоко, плаꙁво  ѡстро  тѹпо, тꙗжько же  льгъко. еднѣмь же то осꙗꙁанемъ(с) раꙁумѣвать ЙЕ Бог 191b 4 – 9 [2.] Определя пространственото положение на предмета. Присъщ му е стремежът надолу: же стъ льгъко, то горѣ несомо, а тѧжько долѹ ЙЕ Шест 18а 28 – 18b 2 да повѣдѧтъ ѹбо, како сѧ въꙁностъ тѧжько на вꙑсость, како л рѣплтъ, како л облац порьпъше не аб пролѣѭтъ, нъ прѣпловѫтъ мъного т деже повелтъ владꙑка ЙЕ Шест 166b 13 – 22 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, твортво, тепло, стѹдено, мѧкъко, жестоко, плаꙁво, остро, льгъко