Терминологичен Речник
тѣло
тѣло
-лесе
ср
I. христ. Тяло на въплътилото се Слово (σῶμα, ατος, τό):
не малꙑм прбꙑтъкꙑ наконьавающѹ сꙗ тѣлѹ, нъ абье съвьрьшьшѹ сꙗ
ЙЕ Бог
229b 6 – 9
Син.
плъть
Сем. гн.
въплъщень,
слово,
сѹсъ хрьстосъ,
богъ
II. психол., физ. Тяло (σῶμα, ατος, τό). Материалната вещ като предмет на зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух:
съвѣсть же съ мастью помаꙁан тѣло вельство его обраꙁъ мѣсто. деже есть, ѿстѹпъ посредьне смꙗ, пошьствье же стоꙗне въсрашьно голо гладъко негладъко остро тѹпо съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо
ЙЕ Бог
188b 5 – 189a 5
Сем. гн.
дѹша,
ѹвьство,
прѩть,
пркосъ,
посѧꙁань,
осѧꙁань,
вдъ,
обраꙁъ,
масть,
вельство,
обраꙁъ,
мѣсто,
отъстѫпъ,
смѧ,
пошьствь,
стоꙗнь,
въсрашьно,
голо,
гладъко,
негладъко,
остро,
съставл҄ень,
тѫпо
III. антроп. [Човешко] тяло (σῶμα, ατος, τό).
1. По-принизено от душата – то е малко, а тя велика, то е ограничено, а тя се издига над небесата:
пршьдъ же къ ловѣкѹ ѹмъ с акꙑ погѹблѭ юдѧ сѧ, не домꙑшлѭ себе, како въ коль малѣ тѣлѣ толка мꙑсль вꙑсока, обдѫщ вьсѫ ꙁемлѭ вꙑше небесъ въꙁдѫщ. къде л стъ првѧꙁанъ ѹмъ тъ? како л ꙁдꙑ с тѣла продетъ кровꙑ насобьнꙑѩ? продетъ въꙁдѹхъ облакꙑ, мнетъ слъньце мѣсѧць вьсѧ поꙗсꙑ ꙁвѣꙁдꙑ, фрь же вьсѣ небеса; томь асѣ пакꙑ въ тѣлѣ сѧ свомь обрѧщетъ
ЙЕ Шест
206b 10 – 206c 3 (Ø)
вьсѣкого тѣлесе съложьнааго дебельство мѫщааго лѹьш стъ больш ьстьнѣш дѹша
ЙЕ Шест
212c 1 – 7 (Ø)
Тялото е с материален състав, изградено е от елементите, а душата му дава живот:
ꙗкоже стъ тѣло вьсѫдѹ вдмо ꙁвьнѹ скот, тако же же ѫтрь стъ крꙑмо, рекъше дѹша, ѭже кꙑжьдо жвотъ жветъ ютъ ходтъ. тѣло стъ ѹто съложенмь тѣхъ етꙑръ вещ състроно
ЙЕ Шест
210a18 – 210b2 (Ø)
Тялото се получава чрез вливане на семе, докато душата е вдъхната от Твореца. Първо е направено то, а след това душата:
прѣжде бꙑватъ тѣло вълꙗнмь сѣменьнꙑмь, словесемь промꙑсльнꙑмь стьство ...; послѣжде же дѹшѫ въдастъ прѣмѫдрꙑ сѫщю творьць, ꙗкоже самъ вѣстъ
ЙЕ Шест
216d 14 – 23 (Ø)
ꙗко же не обо дноѭ, рекъше тѣло съ дѹшеѭ, съставтъ сѧ въ годъ ꙁаѧльнꙑ, ꙗкоже въсѣꙗнѹ семѹ сѣмен въ ѫтробѫ обѣ сѫщ мѫщю, рекъше плътьно бесплътьно, нъ тъѭ тѣло прѣжде сътворено
ЙЕ Шест
217b 3 – 14 (Ø)
ꙗкоже прѣжде тѣло сѧ състанетъ, т потомь бѫдетъ дѹшьно бꙑт
ЙЕ Шест
218a 19 – 23 (Ø)
Тялото е воин, а душата е княз и цар:
тѣло бо вонъ стъ, а ѹмъ кънѧꙁь цѣсарь
ЙЕ Шест
226b 2 – 4 (Ø)
2. Чудна е връзката на душата и тялото:
да како ѹбо ѹмъ сь дѹша, въ браньнѣмь семь тѣлесе сꙑ првѧꙁанъ
ЙЕ Шест
213а 16 – 20 (Ø)
IV. физ. Тяло (σῶμα, ατος τό). За телата се говори като тримерни (с три измерения), т.е. имащи дължина (височина), широчина и дълбочина:
трьм раꙁдѣлꙑ нарцамъ, рекъше длъгостѭ, шрноѭ, глѫбноѭ, ꙗко же на тѣлеса
ЙЕ Шест
111d 13 – 19
Друга тяхна характеристика е непроницаемостта. Не може едно тяло да бъде в друго тяло. Не защото за Бога е невъзможно да стори това, а защото така е според естествения закон:
нѣстъ бо льꙁѣ тѣлѹ въ тѣлес бꙑт; не ꙗкоже не могѫщѹ богѹ сего сътворт сце, нъ ꙗкоже по стьствьнѹмѹ нѹ
ЙЕ Шест
113a 2 – 9
Собственоприсъщи за тялото, т.е. присъщи единствено на него, са делението, текучестта и изменението:
свое сть тѣлѹ тъью прерѣꙁъ стеене преложене
ЙЕ Бог
182a 6 – 8
Сем. гн.
стьство,
нъ,
длъгость,
шрна,
глѫбна
V. биол. Тяло (σῶμα, τό). Човешкият организъм в неговите външни физически форми:
тѣло ѿ етꙑрь вещ състоть сѧ, а жвотьнаꙗ тѣлеса етꙑрьм ꙁлвꙑ
ЙЕ Бог
179a 1