Терминологичен Речник
топлота  
топлота -ꙑ ж 1. физ., психол. Топлота ( Ø ) , качество на телата, възприемано с осезанието. Наред с другите качества не съществува само по себе си, нито е без тяло, като например сладостта, горчивината, студенината, белотата, чернотата, мекотата, твърдостта или други подобни:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде, то того цѣща реемъ, немощьно стъ  свѣтѹ о себѣ мѣт сво съставъ ЙЕ Шест 112а 6 – 18 Топлотата се усеща и от езика, който възприема не само соковете на плодовете, но изобщо всички качества, като топлото, студеното, мекотата и твърдостта: посрѣдѣ же ѹстъ ѩꙁꙑкъ ют мꙑ  расѫждан коньцемь, пае же хмосомь, же сѫтъ соц вьсего овоща, съпроста же  вьсѣхъ каьствъ, топлотꙑ мѣнѭ  стѹден  мѧкъкост  жестост  же въскра того ЙЕ Шест 232c 6 – 17 Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, сладость, гор҄есть, стѹдень, бѣлость, рьность, мѧкъкость, жестость 2. биол. Τоплина ( θερμόν, τό ) . Условие за създаването и съществуването на живите организми и храните:  тѣхъ пщѧ не бшѧ сѧ спръва състалꙑ, н бшѧ на мънога лѣта довьлѣлꙑ, аще б топлотꙑ не бꙑло. да тѣмь ꙁѣло стъ на потрѣбѫ топлота на съставлен схъ  прѣбꙑван ЙЕ Шест 66а 27 – 66b 10 Син. теплота Сем. гн. слъньце, лѹна, ꙁнамень, дъждь, стѹденьство, беꙁдъждь, мокрота, сѹхота, вѣтръ