Терминологичен Речник
тъпамо  
тъпамо -аго ср субст психол. Пулсираща способност ( σφυγμικόν, τό ) . Алтернативно название на жизнената способност като една от трите разновидности на неслушащата разума част на неразумната способност на душата (вж. беꙁмꙑсльно, дѹша), наред със семенната и растителната способности: да не послѹшающ  не препрающѹ сꙗ словѹ, есть с жвотьное, же  тьпаемо сꙗ ꙁоветь  сѣменьно, рекъше родьное   садовьное, же птѣꙗе нарееть сꙗ тожде же сть  ꙁждеть плъть ЙЕ Бог 183b 4 – 7 Син. жвотьно Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, бесловесьно, жвотьно, сѣменьно, родьно, садовьно, птѣѩ, же ꙁждетъ плъть