Терминологичен Речник
творьць  
творьць -а м 1. богоп. Творец ( δημιουργός, ὁ ) . Изхождайки от творението, човек се води от сътворените неща, за да се издигне към единствения Творец и да се потопи в съзерцание за Него: къ едномѹ творьцѹ тварьм его въсходꙗ  свомь вдъмь съслажꙗѧ сꙗ  веселѹꙗ ЙЕ Бог 217b 3 – 5 Син. твортел҄ь Сем. гн. богъ, вдъ, тварь 2. христ. Творец ( πλάστης, ου, ὁ ) , въплътилият се от Богородица Син Божи не престава да бъде творец: дасть же ꙁьдтелю ꙁъдат сꙗ  творьцю творт сꙗ  с͠ню бж͠ю  б͠ѹ еже въплътт сꙗ  въ͠лвт ЙЕ Бог 285b 10 – 286a 3 Син. твортел҄ь Сем. гн. богъ, господь, сѹсъ хрьстосъ 3. креац. Творец ( δημιουργός, ὁ ) . Бог е творец на всички твари (πάντων κτισμάτων): всемѹ ꙁьданю творьць ЙЕ Бог 19b 1 Син. твортел҄ь Сем. гн. богъ, тварь, ꙁьдань 4. ангел. Творец ( δημιουργός, ὁ ) . Бог е създател и творец също и на ангелите, като ги извежда от небитие в битие по свой образ и ги сътворява с безплътно естество като невеществен дух или огън: сь сть  аньг͠лскъ ꙁжтель творьць ѿ небытьꙗ въ бытье преведе ꙗ по свомѹ ѡбраꙁѹ сътворвъ ꙗ естьство бесплътьно ꙗкоже  д͠хъ л огнь беꙁвеществьнъ ЙЕ Бог 104a 4 – 9 Син. твортел҄ь Сем. гн. богъ, обраꙁъ, тварь, анг҄елъ