Терминологичен Речник
твортел҄ь  
твортел҄ь -ꙗ м 1. креац. Творец ( συνοχεύς, εως, ὁ ) . Характеристика на Бога като създател на света. Той е творец, промислител и съдържител на всичко, понеже единствен е нетварен: всемѹ же твортель  промыслънкъ  съдрьжтель есть б͠гъ днъ  тъ неꙁданъ ЙЕ Бог 114b 1 – 3 Сем. гн. богъ, съдрьжтел҄ь, промꙑсльнкъ 2. христ. Творец на света ( δημιουργός, ὁ ) , почитан в лицето на Христос: твортель всемѹ  г͠ь ЙЕ Бог 235а 8 – 9 Син. творьць Сем. гн. богъ, господь, свѣтъ