Терминологичен Речник
твортво  
твортво -а ср 1. физ. Свойство ( ἕξις, εως, ἡ ) . Небесните светила променят качествата на въздуха или съставят различни смесвания, свойства и състояния, с които дават знаци за събития като войните (без обаче да са причина за тях):  ратьмъ не внованꙗ ꙁнаменꙗ  твортво же въꙁдѹшьное твормо сл͠нцемь  луною  ꙁвѣꙁдам  нако т нако раꙁльны растворы  нравы  слогы  съставлꙗеть ЙЕ Бог 142a 2 – 8 2. физ. Качество ( ποιότης, ητος, τό ) . Τечностите имат качества, разпознавани от вкусовото възприятие наред със сладкото, лютото, ферментиралото, киселото, горчивото, соленото, мазното и лигавото: а же сꙗ нарѹть въкѹсьнаꙗ твортва ꙁлвомъ, то с сѹть: сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, горесть, сланость, тѹкость, сопольство. схъ бо есть въкѹшене съвѣдѣте ЙЕ Бог 190b 8 – 191a 5 Светлината е естествено качество на огъня. Тя се поражда от огъня и пребивава винаги неотделимо в него, без да има собствена ипостас извън огъня: нъ свѣтъ отъ огнѧ родвъ сꙗ не ѿлуенъ нъ въ немь прсно сы не мать своего състава раꙁвѣ огнь твортво каьство бо естьствьно ѡгню ЙЕ Бог 61b 2 – 6 Сем. гн. дѹша, свѣтъ, ѹвьство, растворъ, сълогъ, ꙁлвъ, въкѹсъ, въкѹшень, сладьство, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, гор҄есть, сланость, тѹкость, сопольство