Терминологичен Речник
тварь  
тварь - ж 1. богоп. Твар ( κτίσις, εως, ἡ ) , сътвореният свят. Тук не може да се намери подобаващ образ за неразлъчността на лицата на Св. Троица: немоштьно же сть обрѣст въ твар се кѹнѹ беꙁъ раꙁльства мьже бысть съкаꙁат обраꙁъ с͠тыꙗ троцꙗ ЙЕ Бог 68b 6 – 69a 2 Той обаче свидетелства за съществуването на Бога – на причината за сдържането, попечението и управлението на света:  сеѧ же твар съдрьжане  сънабъдѣнь  строенье ѹть нꙑ, ꙗко сть б͠ъ, же се все съставлъ есть  съдрьжть  сънабъдть  промꙑшлѧть ЙЕ Бог 27b 8 – 28a 5 Как без неговата всемощна сила ще се съединяват елементите с противоположни качества?: како бо протвьнаꙗ естьства огнꙗ рекѹ  воды въꙁдѹха ж  ꙁемлѧ въ днѹ тварь наконьат съшьдъшемъ сꙗ самѣмъ въ себѣ  беꙁъ раꙁдрѣшенꙗ прѣбывають аще не бы всемощьнаꙗ сла ЙЕ Бог 28a 5 – 28b 4 всꙗ тварь  строенье е  правлен ѧвлѧеть вельство естьства б͠ꙗ ЙЕ Бог 15b 7 – 16a 2 Сем. гн. богъ, съдрьжань, сънабъдѣнь, строень, стьство, вещь, вещьство, стѵх, ꙁемл҄ꙗ, вода, въꙁдѹхъ, огнь 2. креац. Твар ( κτίσις, εως, ἡ ) , т.е. сътвореният свят, който не е от Божията същност, а е произведен от Неговата воля и сила: небонъ тварь еже сть мръ аще  потомь быс нъ не ѿ бжѧ сѹщьства отъ небытьꙗ же въ бытье хотѣньмь  слою его прѣведе сѧ ЙЕ Бог 55a 1 – 6 Сем. гн. богъ, съдрьжань, строень, сънабъдѣнь