Терминологичен Речник
таллъ  
таллъ -а м онтол. Талес ( Θαλῆς, οῦ, ὁ ) , ок. 640 – ок. 568 /или 550 г./ пр.н.е., древногръцки философ, родоначалник на т.нар. „физическа“ философия, която тълкува битието като пораждане („физис“/φύσις) от някакво начало. В рамките на тази традиция за начало са посочвани всички елементи: то поьто тꙑ парменде,  тꙑ ѳаллѹ въ пѹстошь бесѣдѹш,  тꙑ дмокрте,  тꙑ догене лъжѧ бесѣдѹш въꙁдѹхъ  водѫ  огнь,  не прѣꙁьрѣ ꙁъльнꙑхъ  бесьстьнꙑхъ тѣлесъ съетанꙗ  съкладꙑ  сплетꙑ, твортвьнꙑѩ внꙑ вдмѹмѹ вьсемѹ сѫпротвъ сам себѣ повѣдаѭще,  продльжаѭще мъногꙑ рѣ о томь творте? ЙЕ Шест 19a 4 – 26 Сем. гн. сѫщьство, стьство, быть, сѫщь, тѣло, съетань, съкладъ, сплетъ, флософъ, фсологъ, догенъ, дмокртъ, алъгме, пармендъ, платонъ, арстотел҄ь