Терминологичен Речник
сѫщь  
сѫщь -ꙗ ср I. креац. Съществуващото ( οὐσία, ἡ ) , чиито идеални образци изначално се съдържат в Божия ум. Бог най-напред създава ейдосите и идеите, а след това материалните същности: вдъ  обраꙁъ прѣжде сѫщьнъ сътворвъ, потомь же вещьнаꙗ сѫщꙗ на бꙑт прѣведе ЙЕ Шест 112a 10 – 15 Сем. гн. богъ, быть, вдъ, обраꙁъ, стро II. онтол., гносеол. 1. Битие [на тварното] ( εἶναι, τό ) . Имената за него са от по-висок порядък спрямо тези на нещата, понеже изразяват същността. Ето защо Бог нарича земята „суша“, а не обратното – сушата „земя“. Причината е там, че тези имена, които ни дават причината за битието, предшестват по природа и са с по-висока ценност от идващите след тях: се глаголахъ хотѧ съкаꙁат внѫ, ѩже цѣща проꙁъва богъ сѹшѫ ꙁемлѭ, а не ꙁемлѭ нарее сѹхѫѭ. сѹхость бо не послѣжде бꙑстъ ꙁемлѧ, нъ спръва съконьаѭщ ѩ сѫщ (τῶν ἐξ ἀρχῆς συμπληροῦντων αὐτῆς τὴν οὐσίαν). а ꙗже бꙑтю сѫщꙗ даѭтъ (αὐτὴν τοῦ εἶναι αἰτίαν παρέχοντα), то та старѣша стьствомь (πρότερα τῇ φύσει) сѫтъ тѣхъ, ꙗже по нхъ (τῶν παρὰ ταῦτα προσγινομένων) бꙑваѭтъ  ьстьнѣша ЙЕ Шест 95d 16 – 96a 4 2. Същност на нещата (οὐσία, ἡ). Ние обозначаваме тази същност с думи. Например водата получава наименованието си от своята предметна същност, а не от своето качество (студенината): а ꙗкоже ѹбо мощьно стъ прмꙑшлѣт ловѣьскꙑм мꙑсльм, то стръмьнѣ  ьстьнѣ стъ подоба мѣт сѫщ вещьнааго менованꙗ, ꙗже по въторѹмѹ помꙑслѹ сѫтъ. се жде, аще  къто хощетъ попꙑтат въ нѣхъ стѵхꙗхъ, то обрѧщетъ кожьдо хъ каьство мѫще стьствьно, рекъше своство, мь же сѧ отълѫатъ  отъдѣлѣтъ нѣхъ простꙑхъ, ꙗвѣ же ꙗко вьсѣмъ прмлѭщемъ наꙁнаменѹѩ сво сѫщ отълѫенѣ сѫще, нъ не мене мѫщю отъ свого мѹ каьства сѫщю. огнь бо теплотѫ а вода стѹденьство, влагѫ же въꙁдѹхъ матъ каьство; нъ н огнь стръмь теплотоѭ сѧ ꙁоветъ нъ огньмь сѧ менѹтъ, н вода пакꙑ стѹденѭ нъ водоѭ сѧ ꙁоветъ, н въꙁдѹхъ влагоѭ нъ въꙁдѹхомь сѧ менѹтъ. да тѣмь сѧ менꙑ [сѹгѹбꙑм кожьдо схъ] ꙁоветъ: ꙗже сѫтъ клюмѣша  стронѣша, та же мена своства мѫтъ свохъ каьствъ въслѣдъ грѧдѫща ЙЕ Шест 77b 14 – d 14 По-точно, предметната същност определя „първото“ име, а качеството – „второто“:  огнь огнемь сѧ менѹтъ тае потомь топлъ  сѹхъ,  вода водоѭ тае мокра  стѹдена,  въꙁдѹхъ въꙁдѹхомь тае топлъ  влъгъкъ, тако же по томѹ менѹтъ сѧ  ꙁемлѣ ꙁемлѣ стръмь по пръвѹмѹ мен тае потомь сѹхаꙗ  стѹденаꙗ ЙЕ Шест 79a 15 – b 5 Сем. гн. мꙑсль, мѧ, меновань, вещь, стѵх, каьство, ꙁемл҄ꙗ, вода, въꙁдѹхъ, огнь, сѫщьство, ꙁьдань III. антроп. Духовна, разумна същност ( οὐσία, ἡ ) . Вдъхвайки дух на лицето на човека, Бог създава човека с душа, с жизнен дух, т.е. с духовна, разумна същност, изпълнена с живот, а нямаща телесно битие: въꙁдѹнѫ бо, рее, на лце мѹ дѹхъ жвъ т бꙑстъ ловѣкъ въ дѹш жвѣ. ьто стъ дѹхъ жꙁньнꙑ? рекъше ꙗко дѹховьно срѣь раꙁѹмьно сѫщ спльнь жꙁн, нъ не плътьнѫѭ мѫще бꙑт ЙЕ Шест 210d 7 – 18 (Ø) Човекът е микрокосмос, той е образ на целия свят. Затова присъщото на философията търсене на истината за естеството и пораждането на всичко съществуващо трябва да изхожда от самопознанието: льма же флософ подоба стъ стнꙑ скат, да сѫщꙗ вьсего ѹвѣстъ стьство  родъ, како стъ, то трѣбѣ мъ бѣ въꙁскат о свомь стьствѣ  сѫщ т тъгда пꙑтат о но твар  послѣдт, какъ стъ родъ ѩ ЙЕ Шест 49d 10 – 23 Сем. гн. ловѣкъ, тѣло, стьство, благодать, даръ, въꙁдвжень, плъть, дѹхъ IV. физ. Същност [на светлината] ( οὐσία, ἡ ) . 1. Първосъздадената светлина по своята същност е проста, несъставна и безтелесна: сѫщ пръвобꙑвъшааго свѣта, просто  несъложьно сѫще ЙЕ Шест 111c 14 – 17 През третия ден тогава Той вложил простата по същност и безтелесна първозданната светлина в тези материални кръгове на големите светила и в звездите: сътвор богъ велкꙑхъ свѣтльнкъ, рекꙑ, да бѫдѫтъ свѣтльнц на тврьд небесьнѣ, ꙗкоже свѣтт по ꙁемл. простѹмѹ бо сѫщю  бестѣлесьнѹмѹ, рекъше прьвобꙑтьнѹмѹ свѣтѹ въложенѹ тъгда въ тѣлесьнꙑѩ крѫгꙑ велкѹю свѣтльнкъ  въ ꙁвѣꙁдꙑ ЙЕ Шест 113a 24 – b 11 2. Тъмнината не е същност, а нещо съпътстващо, понеже е лишеност от светлина: тьма же сть не сѹщьство ьто нъ съшьствь свѣта бо сть лшень ЙЕ Бог 131b 3 – 5 Сем. гн. стьство, вещь, вещьство, стѵх, ꙁемл҄ꙗ, вода, въꙁдѹхъ, огнь, каьство, стѹденьство, мокрота, сѹхота, топлота, свѣтъ, тьма