Терминологичен Речник
сѫщьствь  
сѫщьствь -ꙗ ср физ. Същност [на предмета] ( οὐσία, ἡ ) . Не се свежда до качествата (напр. бялото или черното), които са неща „около същността“, а не самата същност: нколже н плът аще ѹбо вѣмь бѣла л есть рьна л нъ о сѹщьств ЙЕ Бог 131b 6 – 132a 1 Същността на въздуха не съдържа в себе си светлината и с това се обяснява тъмнината. Тъмнината е лишеност от светлина, дължаща се на отслабването ѝ във въздуха, за който тя е инородна („не се съдържа в нейната същност“) и среща неговата съпротива: небонъ въꙁдѹхъ не въ сѹщьств свомь мать свѣтъ нь то ѹбо лхован въꙁдухѹ свѣтъ тьму же нарее б͠ъ ЙЕ Бог 131b 6 – 132a 1 Син. сѫщь Сем. гн. стьство, тѣло, свѣтъ, тьма, лховань