Терминологичен Речник
сѫщьство  
сѫщьство -а ср I. триад. [Божествена] същност (οὐσία, ἡ) – съкровената природа на триипостасния Бог. Тя е основание за Неговото единство. Същността е обща за трите Лица. Бог е един днъ б͠ъ ЙЕ Бог 47b 8 – 48a 1 по същност едно сѹщьство ЙЕ Бог 50b 4, 79a 5 sq т.е. по единосъщие мьже дно сѹщьство ЙЕ Бог 76a 1 sq При Него е налице и тъждественост на същността: тождьство сѹщьства ЙЕ Бог 78b 7 sq Бог е един в три лица – една същност в три ипостаси: еднъ есть б͠ъ рекъше сѹщьство едно. ї... въ трьхъ ѹпостасьхъ поꙁнаваеть сѧ  есть: о͠цю, рекѹ,  сн͠ѹ  ст͠ому дх͠у ЙЕ Бог 19b 5 – 20a 1 Благодарение на нея, както и на съвечността, тъждеството на енергията и волята, единодушието на волята и решението, и поради тъждеството на властта, силата и благостта, общото в Св. Троица е налице истински. Става дума не за подобие, а за тъждественост и за едно начало на движението. Защото една е същността, една е благостта, една е силата, една е волята, една е енергията, една е властта – те са едни и същи, а не три, подобни една на друга, но движението на трите ипостаси е едно и също: троц... тѹ бо же обьще то  правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть  тождьство сѹщьства  дѣтельства  хотѣньꙗ  нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же  слѣ  блажьства тождьство. не рѣхъ подобоство нъ тожьство  еднъ стокъ шьствю, едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла  едно хотѣнь, дно дѣство, една власть  една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно  тожде шьств тр ѹпостас ЙЕ Бог 78b 5 – 79b 4 Както не казваме, че огънят и светлината имат различна същност, така не можем да твърдим, че различна същност имат Отецът и Синът, но тя е една и съща: ꙗкоже не г͠лемъ ного сѹщьства ѡгнѧ н ного же свѣтъ тако же немощьно сть рещ ного сѹщьства о͠ца ного же с͠на нъ дного тогожде ЙЕ Бог 67a 6 – 67b 3 С нея свързваме безтелесността при Бога, докато при ангелите, демоните и душите безтелесността е по благодат и в сравнение с грубата материя: бесплътьна же  невдм беꙁъобраꙁьна нъ дъво раꙁѹмѣвамъ: ово сѹщьствомъ, а дрѹгое благодатьемь, да ова естьствъмь сѹща, а дрѹгаꙗ протвѹ вещьнѹѹмѹ дебельствѹ. пр боꙁѣ же ѹбо стьствъмь  ан͠глѣхъ  бѣсъхъ  дш͠ахъ бл͠годатью, т ѧкоже протвѹ вещьнѹѹмѹ дебельствѹ гл͠ть сѧ ЙЕ Бог 178a 4 – b 1 Сем. гн. богъ, троца, стьство, ѹпостась, отьць, сꙑнъ, дѹхъ, хотѣнь, дносѫщьство, нравъ, сла, дѣство, благодать II. енерг. [Божествена] същност (οὐσία, ἡ). Не допуска причастност. Това е пределът за обожаващия се в единение с Бога и приемането на Божието осияние, т.е. Неговите енергии. Обожаването става в причастност към енергиите, а не чрез пренасяне в самата Божия същност:  коньць танѹꙋмѹ къ б͠ѹ прѣклоньшю сꙗ б͠жмъ б͠жмѹ же прꙗтьмь б͠жствьнааго осѧнѧ а не въ б͠жствьное прѣстѹпльша сѹщьство ЙЕ Бог 176a 2 – 7 Сем. гн. богъ, тана, прѩть III. богоп. [Божествена] същност ( οὐσία, ἡ ) . Име, с което условно се обозначава неизречимата и неименуема Божествена природа, като предвечно пребиваваща в себе си и недопускаща причастността на тварното. 1. Същност – „около същността“. Същността (природата) Божия е непознаваема. Че Бог съществува, е ясно, но ние не можем да знаем какъв е Той по своята същност и природа: ꙗкоже ѹбо сть в͠ъ, ꙗвѣ есть. а ьто сть сѹщьствъмь л естьствомь, недовѣдомъ н домꙑслмъ намъ сть ЙЕ Бог 30b 1 – 4 Нашето познание за Бога и причастността към Него е възможно не по отношение на същността, а на „външните“ ѝ прояви – това, което е „около нея“ (τὰ περὶ τὴν φύσιν, же о естьствѣ). Същността е неизразима, докато проявите ѝ са познаваеми: лкоже гл͠емъ пр б͠ꙁѣ ѡ немь, не стьство нъ о естьствѣ ꙗвлѧеть ЙЕ Бог 35a 3 – 5 Изхождайки от тях, сме повеждани към Божията същност, но познаваме не нея, а нещата „около нея“: се ѹбо вѣдѹще  смь на бж͠ьствьно сѹщьс͠т(о) ведом, не то самое сущьство постꙁаемꙑ нъ же сть ѡ сѹщьствѣ ЙЕ Бог 91a 1 – 5 2. Същност – лични (ипостасни) свойства. Такива лични свойства при Отца, Сина и Духа Свети са непричинено-причинено, неродено-родено и изходило. Te нямат отношение към същността, а отличават съществуването на ипостасите; изразяват отношение (τῆς πρὸς ἄλληλα σχέσεως) и начин на съществуване (τοῦ τῆς ὑπάρξεως τρόπου):  невньно  вньное  нерожьствьно  рожьствьное  сходьное. с же сѹть не сѹщьству ꙗвлень, нъ самѣмь в себе съдрьжꙗнь  бꙑтью обраꙁъ ЙЕ Бог 90b 5 – 91a 1 Синът има всичко, което и Отецът, с изключение на неродеността. Тя обаче определя ипостасното битие на Отца, без да го различава от Сина по същност и достойнство: гоже радьма ꙁане елкоже мать о͠ць то сего сть раꙁвѣ нерожьства мьже нѣсть ꙁнат сѹщьствѹ раꙁльства н сана, нъ ѡбраꙁъ бꙑтью ЙЕ Бог 63а5 – b 3 3. Доколкото се говори за същността, то е по аналогия със сътвореното от Него, но като източник на тварното, като само по себе си всичко онова, на което е източник. Той е светлина сама по себе си, благост сама по себе си, живот сам по себе си, същност сама по себе си, понеже има битието си не от нещо друго, нито от самите тези неща, а бидейки самият източник за битието на съществуващото, за живота на живото, за разумността на причастното на разума и причина за всички блага: самосвѧто, самоблажьство, саможтъ, самосѫщьство, ѧко не отъ ного самобꙑте мꙑ л но то еже сть. тъ же стоьнкъ есть бꙑтью сущмъ, жвѹщїмъ жвотъ, же слово премлють, то словѹ давьць, всемѹ всѣмъ добрꙑмъ вньнъ ЙЕ Бог 50a 2 – b 3 4. Обозначаване на същността чрез отрицание по преизобилие . Бог е свръхсъщност, отстранен от всяка същност (по своята сила): всего сѹщьства ꙁдрꙗдьно, ꙗкоже вꙑше сѹщьства (πάσης οὐσίας ἐξῃρημένην ὡς ὑπερούσιον) ЙЕ Бог 49b 3 – 4 Той е свръх същността, живота, словото и мисълта: ммо сущьства  жвота  словесе  помꙑсла (ὑπὲρ οὐσίαν καὶ ζωὴν καὶ λόγον καὶ ἔννοιαν) ЙЕ Бог 50a 1 sq Всички знания са за същността, затова стоящото над всяко знание е и свръх същността, както и обратното – превишаващото същността е и свръх знанието: лма же сущѹѹмѹ сѹть вѣдѣнꙗ же всꙗко выше вѣдѣнѧ то  выше сѹщьства есть  въспꙗть пакї же выше сущьства то  выше вѣдѣнѧ есть ЙЕ Бог 34b 2 – 7 Сем. гн. богъ, троца, стьство, отьць, сꙑнъ, дѹхъ, самосвѣтъ, саможтъ, самобꙑть, самосѫщьство, стоьнкъ, бꙑть, сѫщь, жвотъ, слово IV. христ. [Tварното] естество (οὐσία, ἡ) в ипостаса на Христос: сꙑ бо б͠ъ съврьшенъ естьствъмь бꙑсть естьствъмь л͠вкъ съврьшьнъ тъжде ... не преложвъ божьствьнааго своего естьства въ плътьно сѹщьство; н пакꙑ сѹщьства свого плътьнаго въ естьство свого б͠ж(с)тва ЙЕ Бог 230b 7 – 231b 4 Син. стьство Сем. гн. плъть, прѩть, въплъщень, слово, сѹсъ хрьстосъ, богъ V. креац. Същност [на света] ( οὐσία, ἡ ) , изначално съдържаща се в Божия ум. Бог, който съдържа в себе пълнотата на смисъла и е бездна на същността, обхваща в себе си цялото битие: все бо в себѣ обꙗтъ мать быт ꙗко  пѹну сѹщьства бо бес коньца  беꙁъ ѹстава ЙЕ Бог 88а3 – 5 Сем. гн. богъ, быть, ѹставъ VI. ангел. 1. Същност [на ангела] (οὐσία, ἡ), която е непознаваема – съставляващият я ейдос и определението му се знаят само от Твореца. Затова той може единствено да бъде описван – като същност разумна, вечно подвижна, свободна, безтелесна, служеща на Бога, по благодат получила безсмъртна природа: аньгелъ ѹбо есть сѹщьство раꙁѹмно, прсношьствено самовластьно бесплътьно б͠ѹ слѹжꙗ, даръмь въ естьствѣ бесъмьрть премъ. егоже сущьства вдъ ѹставъ еднъ творьць вѣсть ЙЕ Бог 104b 8 – 105а5 2. Ангелско естество, синоним на „ангел“ . Св. Дионисий Ареопагит учи за девет небесни същности, разделени на три чиноустроения (διατάξεις), всяко от които се състои от три чина: ст͠ꙑ  стотьнꙑ  б͠гословесьнꙑ донс  аропагтъ рее: всѧ богословесьнаѧ еже сть божьствьнаѧ псаньꙗ нб͠съскаѧ сѹщьства ѳ͠ нарее. та же сѹщьства бж͠ьствьнꙑ стодѣтель преда на тро раꙁлѹаꙗ троьскꙑꙗ ѹтвар ЙЕ Бог 112b 4 – 113a Син. сѫщь, сѫщьствь Сем. гн. дѹхъ, дѹша, свѣтъ, освѧщень, нъ, санъ, ѹтварь, бесъмрьть, вдъ, ѹставъ VII. онтол . 1. Същност [на тварното] (οὐσία, ἡ), проникната от сила Божия, която чрез нея чисто (т.е. без смесване с тварното) прониква всяка същност: стѣ всꙗ сѹщьства проходꙗ (ἀχράντως ταῖς ὅλαις οὐσίαις ἐπιβατεύουσαν) ЙЕ Бог 49b 2 2. Съществуващото (ὄν, τό). Дели се на тварно и нетварно: все сѹщьство л ꙁъдано есть л неꙁдано ЙЕ Бог 25b 5 sq Син. сѫщь, сѫщьствь Сем. гн. богъ, ѹмъ, промꙑслъ, сла, благодать VIII. гносеол. Същност (οὐσία, ἡ). Изразява се чрез твърдения, а не чрез отрицания: требовано же сть мыслѧщемѹ о емь сѹщьствѣ вѣщѧт еж есть вѣщꙗт а не же нѣсть ЙЕ Бог 33b 8 – 34a 3 IX. психол. Същност (οὐσία, ἡ). Нейна разновидност е душата, която по своя род е същност (οὐσία): д͠ша ѹбо сть сѹщьство ЙЕ Бог 177a 5, отличаваща се със следните признаци: тя е жива същност (οὐσία ζῶσα): сѹщьство жво ЙЕ Бог 177a 5 проста: проста ЙЕ Бог 177a 6 безтелесна: бесплътьна ЙЕ Бог 177a 6 да льма же дѹхъ стъ ловѣа дѹша, то плътѣна нѣстъ ЙЕ Шест 212b 3 – 5 незрима с телесни очи по самата си природа: невдма (плътьнꙑма ома по своемѹ стьствѹ невдма) ЙЕ Бог 177a 6 – 8 без очертания: беꙁъ обраꙁа ЙЕ Бог 177a 6 sq. безсмъртна: бесъмьрътьна ЙЕ Бог 177a 8 словесна: словесьна ЙЕ Бог 177a 9 разумна: раꙁѹмьна ЙЕ Бог 177a 9 желаеща (притежаваща воля): хотꙗщ ЙЕ Бог 177b 6 sq. действена: дѣтельствьна ЙЕ Бог 177b 7 изменчива, т.е. променяща се според желанията си: ꙁвратьна, еже хотовратьна ЙЕ Бог 177b 7 sq. разполагаща като инструмент с тялото: ѹдъ мущ плъть ЙЕ Бог 177a 10 – b 1 сътворена (тварна, κτιστή): творьна ЙЕ Бог 177b 9 Син. сѫщь, сѫщьствь Сем. гн. стьство, ловѣкъ, ѧсть, сла