Терминологичен Речник
сѫждень  
сѫждень -ꙗ ср есхат. Осъждане ( κρίσις, εως, ἡ ) , при възкресението на тези, които са вършили зло: „же въ жюплщхъ гла(с) с͠на б͠жꙗ,  ꙁдѹть сътворьше благаѧ на въскрѣшне жвота, а же прокꙋдꙑ дѣꙗвъше на въстане сѹжденю“ ЙЕ Бог 350b 2 – 6 Син. осѫждень, сѫдъ, сѫдще Сем. гн. въскрьсень, сѹсъ хрьстосъ