Терминологичен Речник
сꙑнотвор҄ень
сꙑнотвор҄ень
-ꙗ
ср
мистер.
Осиновяване на човека от Бога
(
υἱοθεσία, ἡ
)
:
вѣра бо с͠нотворене вѣсть цѣ тварьмъ сущемъ д͠хъмь въ прьвое въꙁведеть блаженьство
ЙЕ Бог
243b 4 – 7
Син.
сꙑновл҄ень
Сем. гн.
крьщень,
свѧтꙑ дѹхъ,
съпасень,
вѣра,
богъ