Терминологичен Речник
съшьствь  
съшьствь -ꙗ ср I. христ. Слизане от небесата (συγκατάβασις, εως ἡ). 1. Снизхождането на Словото Божие към съгрешилите хора: съндеть къ свомъ рабомъ съшьствїе неꙁглаголемо же  постжмо ЙЕ Бог 225b 9 – 226а 2 2. Снизхождение: тѣбѣ б͠лгодать, же бꙑтье дасть  добрѣ бꙑт давъшѹ  ѿ сего ѿпадъшемъ, пакꙑ въꙁведе нꙑ къ семѹ неꙁглаголанꙑмь съшьствьмь ЙЕ Бог 238а 7 – 238b 4 Син. съходъ Сем. гн. съпасень, въплъщень, сѹсъ хрьстосъ II. физ. Съпътстващо (συμβεβηκός, οτος, τό). Такова е съществуващото не само по себе си, а вторично, чрез нещо друго, в това число като негова лишеност. Например мракът не е някаква същност, а е съпътстващо, понеже е лишеност от светлина: тьма же сть не сѹщьство ьто нъ съшьствь свѣта бо сть лшень ЙЕ Бог 131b 3 – 5 Син. съходъ Сем. гн. сѫщьство, стьство, лшень, свѣтъ