Терминологичен Речник
сътъкъ
сътъкъ
-а
м
онтол.
Съчетание, стиковане
(
συνδρομή, ἡ
)
. Има място в причинността, когато се съедини действието на две различни причини. Стои в основата на случая, който се определя като съчетание и стичане на две причини:
ѹставлꙗютъ бо лѹа съпадъ сътъкъ дъвою внѹ
ЙЕ Бог
195a 6 sq
Сем. гн.
сѫщьство,
стьство,
наѧло,
вна,
лѹа,
съшьствь