Терминологичен Речник
съпадъ
съпадъ
-а
м
онтол.
Съвпадение
(
σύμπτωσις, εως, ἡ
)
. Има място в причинността, когато действието на две различни причини съвпадне. Стои в основата на случая, който се определя като съчетание и стичане на две причини:
ѹставлꙗютъ бо лѹа съпадъ сътъкъ дъвою внѹ
ЙЕ Бог
195a 6 sq
Сем. гн.
сѫщьство,
стьство,
наѧло,
вна,
лѹа,
съшьствь сътъкъ