Терминологичен Речник
сънъ  
сънъ -а м I. богоп. Сън (ὕπνος, ὁ). 1. В символическото богословие, наред със забравата и дрямката, изобразява отлагането на отмъщението към враговете и забавянето на обичайната помощ за своите: ꙁабытъ же  сънъ   дрѣмань отъложенье мьст вражьскыꙗ  обыенѣ къ свомъ помощ мѹждене ЙЕ Бог 97b 7 – 98а2 2. Докато Адам спи, от него е извадено реброто, за да се създаде Ева, а чрез новата история – разпъването на Иисус на кръста, символно наречено сън, е победен първоначалният грях: съпѧщю адамѹ ребро сѧ го ꙁмааше. сънѹ бꙑвъшю тѣлес хрстосовѹ ребро раꙁврьꙁааше сѧ, да раꙁдрѣштъ прьвѫ пеаль новоѭ повѣстѭ; сънъ же мѣнѭ, же на крьстѣ бꙑстъ ЙЕ Шест 265c15 – 25 Сем. гн. богъ, богословь, обраꙁъ, ꙗвл҄ень, вдѣнь, ꙁабꙑть, дрѣмань II. есхат. Смъртта на светиите (ὕπνος ὁ), които не умират истински: нъбонъ съмьрть ст͠ꙑхъ сънъ есть пае, а не съмьрть ЙЕ Бог 293а 9 – 10 Син. съмрьть Сем. гн. свѧтꙑ III. психол. Сън (ὕπνος, ὁ). Състояние на човека, в което той е извън себе си (ἔκστασις, ἡ): сънъ стѫпъ глаголетъ сѧ, мьже акꙑ вьнѣ себе стотъ ловѣкъ ЙЕ Шест 264d1 – 4