Терминологичен Речник
сълѹа
сълѹа
-ꙗ
м
онтол.
Случващо се
(
σύμπτωμα, ατος, τό
)
. Има място при неразумните и неодушевени неща. То е проява на спонтанността като вид необходимост, където става независимо от природата и изкуството:
а самобѹдѹщаго беꙁдѹшьныхъ л бесловесьныхъ сълѹа беꙁъ естьства хытрьства
ЙЕ Бог
196a 1 – 4
Сем. гн.
стьство,
вна,
самобꙑть,
самобѫдѫще,
нѫжда,
лѹа,
хꙑтрьство