Терминологичен Речник
съломл҄ень
съломл҄ень
-ꙗ
ср
агиол.
Строшаване на кости
(
στρέβλωσις, εως ἡ
)
като форма на мъчение, готовността за чието понасяне се демонстрира в името на добродетелта:
нꙑнѧ же доброьстꙗ радьма б͠лгодат мѹкꙑ ѹнꙗтъ съломленꙗ костьмъ съмьрть
ЙЕ Бог
237b 4 – 7
Син.
мѫка
Сем. гн.
благодѣство,
благовол҄ень,
съпасень