Терминологичен Речник
сълогъ  
сълогъ -а м триад., физ. Съставност ( σύνθεσις, εως, ἡ ) . Не е възможна при божествените ипостаси поради тяхното съвършенство. Тя е налице при несъвършените, а при съвършените не може да се получи съставност: все бо еже ѿ несъврьшеныхъ сълежѧ сꙗ съложьно всꙗко сть съврьшенам же ѹпостасьм немощьно сть сълогѹ быт ЙЕ Бог 74a 5 – 74b 2 Ние казваме, че ипостасите са съвършени, за да не мислим съставност в Божествената природа, защото съставността е начало на разделението: съврьшены ѹбо постас г͠лемъ да не сълогъ о бжьствьнѣмь раꙁумѣваемъ естьствѣ съложене бо сть наало растѹпленю ЙЕ Бог 75a 6 – 75b 3 Съставността е също така начало на противоборството: сълогъ бо въало тꙗжьбѣ ЙЕ Бог 31a 7 – 31b 1 Сем. гн. ѹпостась, стьство, наѧло, съложень, растѫпл҄ень