Терминологичен Речник
съвѣтъ
съвѣтъ
-а
м
антроп.
Съвет, обмисляне
(
βουλή, ἡ
)
– функция на разумността и инструмент на самовластието. Надареният с разум човек се съветва вътре в себе си и при положение че изборът зависи от него, го прилага към постъпките, за да предпочете отсъденото в съвета и, веднъж избрал, да действа [по съответен начин]… Затова той или няма да е разумен, или ако е такъв, ще е господар на постъпките си и ще е самовластен:
всꙗкъ ѹбо съвѣтѹꙗ ꙗко въ немь воленю сѹщѹ о дѣлан съвѣтѹть, да прбьрано съвѣтъ ꙁволть, ꙁбьравъ дѣлаеть. аще се, п(о) нѹжд прстанеть къ словесьноомѹ самовластьно. л нѣсть словесьно л словесьно сꙑ владꙗ бѹдеть дѣлꙑ самовластьно
ЙЕ Бог
201b 3 – 202a 2
Син.
вол҄ꙗ,
ꙁвол҄ень
Сем. гн.
ꙁборъ,
самовласть