Терминологичен Речник
съврьшень  
съврьшень -ꙗ ср 1. триад. Съвършенство ( _ ) . Неотделима характеристика на Св. Троица. Ако в нея има различие, къде остава съвършенството (τὸ τέλειον)? Ако на Нея не ѝ достига съвършенство (τελειότης) било по благост, било по сила, било по мъдрост, било по време, или по място, Тя няма да е Бог: аще л сть раꙁлье въ нхъ то кде сть съврьшень? любо бо по блаженьствъмь, любо слою, любо лѣтомь, любо премѹдростью, любо мѣстомь, аще не додеть съврьшенѧ, то нѣсть б͠ъ ЙЕ Бог 38a 4 – b 2 Син. богъ, раꙁлье, поблаженьство, сла, лѣто, премѫдрость, мѣсто 2. мистер. Съвършенство за напредващите ( τελείωσις, εως, ἡ ) като функция на кръста: съ (крьстъ) ... поспѣвающмъ съврьшене ЙЕ Бог 253а 9 – 253b 1 Син. вꙑсость, вꙑсота Сем. гн. крьстъ, крьщень, съпасень