Терминологичен Речник
сѹхота
сѹхота
-ꙑ
ж
1. физ.
Качество на елементите земя и вода
(
Ø
)
:
огнь бо теплотѫ сѹхотѫ матъ, а ꙁемлѣ сѹхотѫ стѹдень, вода же влагѫ стѹденьство, а въꙁдѹхъ влагѫ теплотѫ
ЙЕ Шест
78b19 – 27
Сем. гн.
каьство,
дѹша,
ѧсть,
сла,
ѹвьство,
прѩть,
осѧꙁань,
сладость,
гор҄есть,
топлота,
стѹдень,
бѣлость,
рьность,
мѧкъкость,
жестость
2. метеор.
Суша, засуха
(
ξηρότης, ητος, ἡ
)
. Атмосферно явление, свързано с движението на слънцето и луната (наред с дъжда, бездъждието, студа, топлината, вятъра и др.), поради което разположението на светилата предоставя „знаци“ (σημεῖα) за неговото настъпване или прекратяване:
а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю беꙁдъждью, стѹденьствѹ же теплотѣ, мокротѣ сѹхотѣ вѣтромъ же подобьно к тому
ЙЕ Бог
139b 5 – 139а 2
Сем. гн.
слъньце,
лѹна,
ꙁнамень,
дъждь,
беꙁдъждь,
стѹденьство,
теплота,
мокрота,
вѣтръ