Терминологичен Речник
сѹхота  
сѹхота -ꙑ ж 1. физ. Качество на елементите земя и вода ( Ø ) : огнь бо теплотѫ  сѹхотѫ матъ, а ꙁемлѣ сѹхотѫ  стѹдень, вода же влагѫ  стѹденьство, а въꙁдѹхъ влагѫ  теплотѫ ЙЕ Шест 78b19 – 27 Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, осѧꙁань, сладость, гор҄есть, топлота, стѹдень, бѣлость, рьность, мѧкъкость, жестость 2. метеор. Суша, засуха ( ξηρότης, ητος, ἡ ) . Атмосферно явление, свързано с движението на слънцето и луната (наред с дъжда, бездъждието, студа, топлината, вятъра и др.), поради което разположението на светилата предоставя „знаци“ (σημεῖα) за неговото настъпване или прекратяване: а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю  беꙁдъждью, стѹденьствѹ же  теплотѣ, мокротѣ  сѹхотѣ  вѣтромъ  же подобьно к тому ЙЕ Бог 139b 5 – 139а 2 Сем. гн. слъньце, лѹна, ꙁнамень, дъждь, беꙁдъждь, стѹденьство, теплота, мокрота, вѣтръ