Терминологичен Речник
стѹдень  
стѹдень - ж физ. Студенина ( Ø ) . [1.] Качество на телата, възприемано с осезанието. Наред с другите качества не съществува само по себе си, нито е без тяло, както и например сладостта, горчивината или топлината, белотата, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде ЙЕ Шест 112а 6 – 18 Студенината се усеща и от езика, който възприема не само соковете на плодовете, но изобщо всички качества, като топлото, студеното, мекотата и твърдостта: посрѣдѣ же ѹстъ ѩꙁꙑкъ ют мꙑ  расѫждан коньцемь, пае же хмосомь, же сѫтъ соц вьсего овоща, съпроста же  вьсѣхъ каьствъ, топлотꙑ мѣнѭ  стѹден  мѧкъкост  жестост  же въскра того ЙЕ Шест 232c 6 – 17 [2.] Качество на елементите земя и вода: огнь бо теплотѫ  сѹхотѫ матъ, а ꙁемлѣ сѹхотѫ  стѹдень, вода же влагѫ  стѹденьство, а въꙁдѹхъ влагѫ  теплотѫ ЙЕ Шест 78b19 – 27 (Ø) Син. стоуденьство Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, сладость, гор҄есть, топлота, бѣлость, рьность, мѧкъкость, жестость