Терминологичен Речник
стѹдено  
стѹдено -аго ср субст 1. креац. Студено ( ψυχρόν, τό ) . Качество противоположно на топлото, което (подобно на всички противоположни качества) единствен Творецът може да обедини в хармонична връзка: сѫпротвьнаа бо стьства, мокрааго  сѹхааго,  пакꙑ стѹденааго  теплааго, съкѹп творьць на дно състрон  любъвь ЙЕ Шест 4d 15 – 23 Сем. гн. творьць, състронь, любꙑ, мокро  сѹхо, тепло 2. физ., психол. Студено ( ψυχρόν, τό ) . Качество на предметите, възприемано единствено чрез осезанието, наред с топлото, мекото и твърдото, хлъзгавото, острото и тъпото, тежкото и лекото: подълежмо же есть посꙗꙁаню тепло  стѹдено, мꙗкъко же  жестоко, плаꙁво  ѡстро  тѹпо, тꙗжько же  льгъко. еднѣмь же то осꙗꙁанемъ(с) раꙁумѣвать ЙЕ Бог 191b 4 – 9 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, твортво, тепло, мѧкъко, жестоко, плаꙁво, остро, тѧжько, льгъко