Терминологичен Речник
стро
стро
-ꙗ
м
креац.
Устройство, ред, произвеждане
(
διεξαγωγή, ἠ
)
. Съществуващите неща получават подобаващо произвеждане чрез Божия промисъл, чрез Неговата [предвечна] Божествена воля:
промꙑслъ сть мꙑсль бж͠ꙗ, еюже вьсꙗ сѹщаѧ подобьнꙑ стро премлють
ЙЕ Бог
205a 1 – 3
Сем. гн.
. богъ,
быть,
сѫщь