Терминологичен Речник
стоꙗнь  
стоꙗнь -ꙗ ср психол., физ. Покой ( στάσις, εως, ἡ ) . Неизменност на пространственото местоположение на предмета, възприемана чрез зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, масть, тѣло, вельство, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, въсрашьно, голо, остро, тѫпо, гладъко, негладъко, съставл҄ень