Терминологичен Речник
срьдьце  
срьдьце -а ср анат. Сърце ( καρδία, τό ) . Кух мускулест пулсиращ орган, разположен в гръдния кош между двата бели дроба, като по-голямата му част лежи в лявата половина, който осигурява движението на кръвта по съдовете: Срьдьце же вънно стъ  лежтъ на посрѣдьнмь мѣстѣ тораксѹ въ шрнахъ, объдрьжмо  хранмо окрѫгъ плющам, ꙗкоже объмъшемъ   ꙗкоже акꙑ прьстꙑ свом ѹшьц объдрьжѧщемъ ЙЕ Шест 233с 19 сего цѣща тъпан го (на сърцето) ꙗвѣ наꙁнаменѹтъ, ꙗкоже прѣкланѣтъ сѧ пае на лѣвѫѭ странѫ ЙЕ Шест 234b 1 – 3 грѧдѫтъ бо  къ плющамъ брод нѣкац отъ срьдьца  расходѧтъ сѧ такожде ꙗко  артрꙗ по вьсѣмъ плющамъ. отъ артрѩ въслѣдьствѹѭще же прмлѭтъ въꙁдѹхъ, рекъше вѣтръ,  къ срьдьцю прѣпроваждаѭтъ. кръвь же мѣнѧтъ мѫщѧ плющѧ пае нѣхъ ѧст, не въ себѣ лежѫщѫ, нъ въ кръвавцахъ. матъ же  срьдьце кръвь, нъ въ себѣ тъѭ, ꙗкоже на ѫтроба не матъ ЙЕ Шест 124с 3 – 24 Сем. гн. ловѣкъ, стьство, тѣло, тораксъ