Терминологичен Речник
слѣпота  
слѣпота -ꙑ ж психол. Слепота ( Ø ) . Представлява лишеност, подобно на мрака, а лишеността е нещо съпътстващо, а не само по себе си: же  лшенмь свѣтовьнꙑмь бꙑватъ, а оно по прлѹаю, а не само о себѣ  сѫщмь сѧ сътворло по свомѹ собьствѹ, нъ ꙗкоже се лшен мѣнꙗ, ꙗкоже слѣпота ꙁрака. беꙁдън бо глѫбоко стъ ЙЕ Шест 22c 18 – 22d 4 (Ø) Сем. гн. свѣтъ, око, ꙁракъ, лшень