Терминологичен Речник
слъньце  
слъньце -а ср 1. астрон. Слънце ( ἥλιος, ὁ ) , име на една от седемте планети: седм плантъ. сѹть їмена сї: слнце, лꙋна, дѣ, ꙁеѹсъ, ермсъ, афродтъ, кронъ ЙЕ Бог 132b* 14 – 19 Разположено е на четвъртия небесен пояс: быт ве на всѣ(х) поѧсѣ(х) нб(с)ныхъ еднъ ѿ се(д)м плантъ. на перво(м) еже вышшї кронъ а на вторѣмъ дїѣ а на третїемъ аре а на етвьрто(м) слнце а на пѧнто(м) афродтъ а на шесто(м) і̀ермїю а на седмо(м) нжнѣмъ лѹна ЙЕ Бог 132b* 19 – 27 От познавачите на астрономията знаем, че слънцето е многократно по-голямо от самата земя, а земното кълбо е два пъти по-голямо от луната: глаголѭтъ бо дрѹꙁ, же астрономѭ хꙑтрѣ сѫтъ ꙁвꙑкл, ꙗкоже  ꙁемлѧ тоѧ самоѩ мъногам сѹгѹбьствꙑ боле стъ слъньце, а ꙁемьнꙑ крѫгъ сѹгѹбноѭ бол стъ крѫга лѹньнааго ЙЕ Шест 115c 12 – 24 Движението на слънцето и на луната е мярка за времето. Ние виждаме как слънцето и луната, започвайки от знакa [за разделяне на деня от нощта], се връщат отново на същото място – за колко дни, и с какви времеви различия, както и че извършвайки ги, те установяват мерките на времето и годината. Всичко [това е] ясно за тези, които са запознати подробно с астрономическата наука: вдмъ же пакꙑ, како творта отъ него же наьнъше  ꙁнаменꙗ  пакꙑ до тогожде мѣста дошьст,  колцѣмь дьньм  по колкѹ раꙁьньствѹ лѣтьнѹмѹ велкаꙗ свѣтльнка, ма же мѣрꙑ годьнꙑѩ  лѣтьнꙑѩ, съконьаваѭтъ  ѹставлѣѭтъ ... ꙗвѣ, же хꙑтрость сѫтъ вꙑкл астрономскѫѭ ЙЕ Шест 118a 8 – 26 Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ, крѫгъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, ꙁод, жвотъ, овьнъ, юньць (ѳаръ), блꙁнььнкъ (ддѵмъ), каркнъ, львъ, юнота (паръѳенъ), ꙗрьмъ (ꙁѵгъ), скрап, стрѣльць (токъсоѳъ), водѫлѣѧ (дрѵхо), рꙑбꙑ (хѳѵѩ), гокеръ 2. антроп. Слънце ( ἥλιος, ὁ ) . Небесно светило, за което астролозите погрешно смятат, че има власт над човешкия живот. В действителност неговото разположение предоставя „знаци“ (σημεῖα) за настъпването или прекратяването на атмосферните явления като дъжд, бездъждие, студ, топлина, сухота, вятър и др. Това обаче не се отнася за делата на човека (поради самовластието му): а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю  беꙁдъждью, стѹденьствѹ же  теплотѣ, мокротѣ  сѹхотѣ  вѣтромъ  же подобьно к тому, а нашхъ дѣлъ нкакоже ЙЕ Бог 139b 5 – а 3 Сем. гн. дѹша, дѣло, ꙁнамень 3. метеор. Когато слънцето е станало червено като кръв ( _ ) , тогава става ясно, че ще има буря и че там се е издигнала много влага във вид на пара: акꙑ кръваво слъньце бѫдетъ, то тъгда ꙗвѣ ꙁнамен твортъ, ꙗко же мѫтъ бѫдетъ на тѣхъ мѣстѣхъ, на нхъ же мокрота мънога въскѹрвъш сѧ въсходтъ ЙЕ Шест 116d 10 – 21 (Ø) Сем. гн. лѹна, ꙁнамень, дъждь, стѹденьство, теплота, мокрота, сѹхота, вѣтръ