Терминологичен Речник
сладость  
сладость - ж 1. психол. Наслада ( ἡδονή, ἡ ) . Радостта, която изпитваме, когато сме придобили някакво благо, за разлика от копнежа, който е за очаквано благо: жьдомомь же добро похотѣне съставїть а пршьдъ сладость ЙЕ Бог 184b 5 – 7 Сем. гн. добро, похотѣнье 2. физ. Сладост ( Ø ) , качество на телата, възприемано със зрението. Наред с другите качества не съществува само по себе си, нито е без тяло, като например горчивината или топлината, студенината или белотата, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде ЙЕ Шест 112а 6 – 17 Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, гор҄есть, топлота, стѹдень, бѣлость, рьность, мѧкъкость, жестость