Терминологичен Речник
слѹжьба
слѹжьба
-ꙑ
ж
1. еклес.
Идолослужение, служене на демони
(
τρησκεία ἡ
)
, преустановено в резултат на Христовото пришествие:
ѿпаде ѹбо бѣсовьскаѧ слюжьба
ЙЕ Бог
235а 2
2. еклес.
Богопочитание на истинското божество
(
λατρεία ἡ, λατρεύω
)
, неговото въвеждане като заслуга на Христос:
неꙁданое божьство слѹжьбѹ премлеть, еднъ б͠ъ стньнꙑ
ЙЕ Бог
235а 7 – 8
Син.
слѹжень
Сем. гн.
крада,
трѣбще,
сѹсъ хрьстосъ,
богъ