Терминологичен Речник
слово  
слово -словесе ср 1. триад. Бог Слово ( λόγος, ὁ ) – Словото на Бог Отец и второ лице в Св. Троица. Единородният Син е Слово Божие и Бог: едноады с͠нъ  слово б͠же  б͠ъ ЙЕ Бог 20a 4 sq Словото е от същността на Отца, от Когото е неразлъчно: слово ѡьскаго сѫща. ѿ него нераꙁлѫꙿно сы ЙЕ ЙП 31а 3 sq Понеже е вечносъществуващ и съвършен, Бог Отец има съвършено и ипостасно Слово – вечносъществуващо и имащо всичко, което и Отецът: а б͠ъ прсно сы  съвершенъ сы  съврьшено  ѹпостасьно мать свое слово  прсно сѹщ  жво  все муще лкоже  родтель мать ЙЕ Бог 41a 1 – 5 Единият и единствен Бог не е безсловесен, така че да няма Слово, нито То ще е безипостасно, понеже не е започнало и не е престанало да съществува, но никога не е било Бог да е безсловесен: нокы тъью  дны б͠ъ не бо словесе сть слово же мы не бес постас мать не наавъшѹ быт мѹ н преставъшу не бо бѣаше нколже бъ бе словесе ЙЕ Бог 40a 4 – 9 По отношение на простото и несъставно Божествено естество трябва благочестиво да изповядваме, че Божието Слово не може в нещо да изпитва по-голям недостатък от нашата словесност: а ѡ б͠ж(с)твьнѣмь стьствѣ, о простѣмь  несъложьнѣмь ꙗкоже бꙑт духѹ бж͠ю, доброьстьнѣ  сповѣдат, мьже нѣсть бж͠е слово недостатъьнѣше нашего словесе ЙЕ Бог 43a 3 – b 1 Затова Отец никога не е бил без Слово, нито Словото без Дух: не бо бѣ нколже бе словесе оц͠ь н слово беꙁ (д)ѹха ЙЕ Бог 45b 4 – 6 На Словото му подобава да има Дух, както нашата словесност не е лишена от дух: подоба же сл(о)вес  дх͠ъ мѣт. небонъ  наше слово нѣсть бе-щастї дх͠овьнꙑѧ ЙЕ Бог 42b 1 – 3 Поради нашата немощ се налага да използваме човешки образи и сравнения, та поне малко, отчасти да разберем образа на небесните чудеса... И както е невъзможно словото да бъде отделено от душата, а бивайки от същата същност, пребивава в нея и е неразлъчно, неразбираемо и неотделимо от тебе, така и Бог Слово е неразлъчно, със същата същност и от същото Божество: нѫ лⷭвкы ѡбраꙁы.  прклады прємлемъ нашеѫ дѣлѣ не мощ. да негл понѣ мало ѹѧст є бхомъ могл раꙁмѣт. нбⷭны ⷯ юдесъ ѡбраꙁъ... нѫ ꙗкоже немощно єⷭ слово ѿдѣлт ѿ дш͠ѫ. нѫ еⷭ тогожде сѫща. въ дш͠ прѣбываѫ.  с тобоѫ нераꙁлѫꙿнѣ  нераꙁѹмѣємо,  неѿдѣлмо. тако  б͠ъ слово неѿлѫмо, нѫ ѿ того жде сѫща  ѿ тогожде бжⷭтва сы... ЙЕ ЙП 31б 3 – 10 „И както словото, което е в мен, което е от една същност с душата, щом се изнесе из устата и получи гласно одеяние, вече не е скрито в мен, но няма да е непознато за всички чули го хора, така и единородният Син, който е в Бога и е от същността на Отца, пребиваваше в началото незнаен, а като се облече в плът, стана на всички известен. И както словото, което се облече в звук, ще бъде известно на всички, така и Словото, което се облече в плът. Тази притча ще приемем поради естеството на Божиите дела, защото това е невъзможно да се разбере, то е невъзможно да се разумее и е неизследимо, нито е постижимо от ума“: ꙗко же бо  єже въ мнѣ слово, съсѫщемъ єⷭ дш͠нымъ. А ꙗкоже ꙁнесет сѧ ѹсты.  прметъ ѡдеждѫ гласнѫѧ. то ѹже не въ мнѣ єдномъ скръвено єⷭ. нѫ въсѣмъ л͠вкомъ слышѫщⷨ невѣдомо бѫдетъ. тако же  ноѧды с͠нъ сѫ въ бꙅ͠ѣ.  сѫща сыа сы  ѡ͠ѣ. прѣбывааше въ наѧло неꙁнаемъ. по ѡблѣѣн же плътъ нѣмъ, бⷭы въсѣмъ вѣдомо. ꙗко же бо слово же ѡдѣа сѧ гласомъ. ꙁнаемъ всѣм бѫдетъ. тако  слово же ѡдѣав сѧ плътѫ. пртꙿѧ же сѫ, не єствⷭа дѣлъ бж͠ѫ прємемъ. невѣдомо бо єⷭ,  недопытно.  нераꙁмно,  неслѣдно. н же бо мъ не можетъ домыслт сѧ ЙЕ ЙП 31а 6 – 20 Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ 2. креац. Логос ( λόγος, ὁ ) – творческото слово на Бога, което е основание за природата. Творецът го влага във всички неща и съгласно него всичко се движи и произвежда: не хытрьць л всего того  слово всему полож по немѹже словес все ность сꙗ  ꙁводть ЙЕ Бог 29a 7 – 29b 3 Сем. гн. богъ, вна, наѧтъкъ, вньнкъ, творьць 3. христ. Бог Слово ( λόγος, ὁ ) . Синът Божи при въплъщението: едноадꙑ с͠нъ  слово бж͠  б͠ъ сꙑ въ ꙗдрѣхъ б͠у  оцѹ ... сънде ... къ свомъ рабомъ ЙЕ Бог 225а 9 – 226а 1  слово плъть беꙁъ ꙁврата бꙑсть отъ ст͠го д͠ха  марꙗ ст͠ꙑѧ прснод͠вꙑ бцꙗ ЙЕ Бог 226b 1 – 3 то бж͠ье слово бꙑ(с) плът ѹпостась ЙЕ Бог 229b 9 – 230а 1 Син. сѹсъ хрьстосъ, богъ, сла, прѣмѫдрость Сем. гн. въплъщень 4. мариол. Слово ( λόγος, ὁ ) . При благовестието: ѡна же въꙁмѹт сꙗ о словес т рее къ не а͠нглъ ЙЕ Бог 228А 2 – 3 (ῥῆμα, ατος, τό) се же раба г͠нѧ, бѹд м по твоемѹ словес ЙЕ Бог 228b 7 – 8 Син. рѣь Сем. гн. благовѣщень 5. гносеол. [Човешко] слово ( λόγος, ὁ ) – формира се в момента на произнасянето, понеже артикулираният звук съдържа в себе си възможността да е слово: же въ времꙗ въꙁглашенью гласъ словес бѹдеть словесьнѹю слѹ мꙑ въ себе ЙЕ Бог 173b 9 – 174a 5 Негов субстрат е въздухът. Тук е и различието му с ума, с който по природа са едно: по стьству дно сы но сть подъложенымъ ЙЕ Бог 41b 5 sq Управлява се от мозъка като негов господар и цар: лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь  ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь, акꙑ свомѹ владꙑцѣ  цѣсарю ѹмѹ когожьдо каьство сповѣдаѭтъ  раболѣпьно съкаꙁаѭтъ ЙЕ Шест 230b 4 – 18 Сем. гн. стьство, ѹмъ, дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, словесьно, гласьно, раꙁѹмьно 6. психол. Разум [практически] ( λόγος, ὁ ) – алтернативно название на практическата/действената разновидност на разумната сила на душата (дѣствьно, τὸ πρακτικόν), която се нарича също разум (λόγος) и мъдрост (φρόνησις):  ꙁовѹть… дѣствьнааго слово … мѹдрость ЙЕ Бог 201a 8 – b 3 По отношението си към него неразумната сила на душата (беꙁмꙑсльно, τὸ ἄλογον) се подразделя на слушаща и неслушаща разума послѹшва…  непослѹшающї словесе ЙЕ Бог 183a 9 – b 3, 184a 3 sq Обстоятелството, че под слово в този случай се разбира разумността, Йоан Екзарх подчертава, като прави на λόγος „двоен превод“: слово рекъше мысль ЙЕ Бог 184a 4 Вж. дѹша. Син. ѹмъ, прѣмѫдрость Сем. гн. сѫщьство, стьство, ѧсть, сла, мꙑсльно, раꙁѹмъ, мꙑсль, вдовьно