Терминологичен Речник
сланость  
сланость - ср физ., психол. Солено ( ἁλμυρότης, ητος, ἡ ) – едно от вкусовите качества на течностите, разпознавани от вкусовото възприятие наред със сладкото, лютото, ферментиралото, киселото, тръпчивото, горчивото, мазното и лигавото: а же сꙗ нарѹть въкѹсьнаꙗ твортва ꙁлвомъ, то с сѹть: сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, горесть, сланость, тѹкость, сопольство. схъ бо есть въкѹшене съвѣдѣте ЙЕ Бог 190b 8 – 191a 5 Възниква под действието на слънчевите лъчи: да сѧ сам себѣ сѫпротвѧтъ, же  морю глаголѭтъ не прбꙑваѭщю рѣкам отъ слънььнааго сѫенꙗ  жеженꙗ,  къ томѹ сланость  горесть оставлѣт, тьнъкѹмѹ  пвьнѹмѹ топлотоѭ погѹбленѹ ЙЕ Шест 69b 15 – 27 Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, въкѹсъ, въкѹшень, сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, гор҄есть, тѹкость, сопольство