Терминологичен Речник
сладьство  
сладьство -а ср 1. физ., психол. Сладко, сладост ( γλυκύτης, ητος, ἡ ) – едно от вкусовите качества на течностите, разпознавани от вкусовото възприятие наред с лютото, ферментиралото, киселото, тръпчивото, горчивото, соленото, мазното и лигавото: а же сꙗ нарѹть въкѹсьнаꙗ твортва ꙁлвомъ, то с сѹть: сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, горесть, сланость, тѹкость, сопольство. схъ бо есть въкѹшене съвѣдѣте ЙЕ Бог 190b 8 – 191a 5 Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, въкѹсъ, въкѹшень, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, гор҄есть, сланость, тѹкость, сопольство 2. агрон. Сладост, добър вкус ( εὐχρηστία, ἡ ) . Подлежи на култивиране: ꙗкоже се шпъкъ морьскꙑ кꙑсѣлъ  горькꙑ клѧпꙑшь, гда продльбѫтъ пр корен стьбло т клнъ въбѭтъ боровъ смолѫ мѫщь въ стрьжень го, то на сладьство съвратѧтъ кꙑсѣльство оного  сего горесть ЙЕ Шест 105d 6 – 20 Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, въкѹсъ, въкѹшень, кꙑсѣльство, гор҄есть, сланость