Терминологичен Речник
слава  
слава -ꙑ ж 1. богоп. [Божия] слава ( δόξα, ἡ ) . Знаменува се от небесата. Това става не с глас, възприеман от слуха, и не като говорят, а явявайки със своето величие и красота силата и изкусността на Твореца: н͠бса повѣдають славу б͠жю не гласъ слѹхома ѹвьствьныма слышмъ оставлꙗюще нъ ѿ свого вельства творью слѹ намъ ꙗвлꙗють хъже добротѹ расмотрѧще творьца ꙗкоже хытрокоꙁньца наставмъ ЙЕ Бог 173b 9 – 174a 5 Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣдѣнь, гласъ, мѧ, слѹхъ, слово, творьць, доброта 2. енерг. [Божия] слава ( δόξα, ἡ ) . Христос завежда апостолите на планината Тавор, за да им покаже царството си преди смъртта, силата си преди разпятието, славата си преди укорението и честта си преди безчестието:  сего радъма ѫ въꙁведе. да покажетъ мъ цртⷭво своє прѣжⷣе съм͠рт.  слѫ своѫ прѣжⷣе распѧта.  славѫ своѫ. прѣжде ѹкоренꙗ.  ⷭь своѫ, прѣжде бесꙿьстꙗ ЙЕ Пр 242а 8 – 242b 2 „И бяха бели ризите му, понеже с тях показа, че от цялото му тяло кипеше слава и от цялата му плът просияха лъчи. И не както от лицето на Моисей възсия отвън красота, а от самия Господ изкипя светлина, възсия и пребъдна в Него. Той обаче яви не цялата си непостижима слава, а според техните сили, колкото можаха да видят очите им“:  бышѫ бѣлы рꙁы єго, тѣм бо ꙗв. ꙗкоже ѿ въсего тѣлесе ємѹ. кыпѣше слава.  ѿ всеѫ плът ємѹ просꙗшѫ лѹѧ. не ꙗкоже бо ѿ лца мѡѵсеова, ꙁꙿвънѹ въсꙗ лѣпота. нѫ  самого г͠а въскыпѣ свѣтъ.  въсꙗ слава,  въ нємъ прѣбыⷭ. не же въсѧ славѫ недовѣдомѫ ꙗв. нѫ протвѫ слѣ, елко можаахѫ вдѣт ѡеса тⷯѣ ЙЕ Пр 243а 5 – б5 Син. гн. божьство, дѣство, дѣтельство, бесьсть, цѣсарьство, съмрьть, сла, распѧть, ѹкор҄ень, ьсть, свѣтъ, ловѣьство