Терминологичен Речник
сла  
сла -ꙑ ж 1. триад. Сила ( δύναμις, εως, ἡ ) . Различието по сила е неприсъщо на Св. Троица. То представлява предметно различие (πραγματικὴ διαίρεσις), подобно на различията, имащи място при нас, като тези по воля и действие: н хотѣнью раꙁлен н нраву н слѣ н дѣствѹ н другаго етера еже вещьнюю  всѣмъ въ насъ раждѧють раꙁдѣлъ ЙЕ Бог 80b 7 – 81a 4 В Божествеността има една същност, една благост, една сила, една воля, една енергия, една власт и тя е една и съща, а не така че трите ипостаси са подобни една на друга, но тяхното движение е едно и също: едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла  едно хотѣнь, дно дѣство, една власть  една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно  тожде шьств тр ѹпостас ЙЕ Бог 79a 5 – b 4 Човешката мисъл обаче не може действително да разбере Божествената благодат, мисъл, премъдрост и сила, чрез която и заради която всичко е сътворено: немощьно бо стъ ловѣ мꙑсл по стнѣ раꙁѹмѣт божьствьнꙑѩ благодат  мꙑсл  прѣмѫдрост  слꙑ, ѭже  ѩже рад  въ неже вьсе бꙑстъ ЙЕ Шест 36a 8 – 16 (Ø) Сем. гн. богъ, троца, стьство, сѫщьство, дносѫщьство, хотѣнь, нравъ, благодать, прѣмѫдрость, дѣство 2. енерг. Сила ( δύναμις, εως, ἡ ) . Христос завежда апостолите на планината Тавор, за да им покаже царството си преди смъртта, силата си преди разпятието, славата си преди укорението и честта си преди безчестието:  сего радъма ѫ въꙁведе. да покажетъ мъ цртⷭво своє прѣжⷣе съм͠рт.  слѫ своѫ прѣжⷣе распѧта.  славѫ своѫ. прѣжде ѹкоренꙗ.  ⷭь своѫ, прѣжде бесꙿьстꙗ ЙЕ Пр 242а 8 – b 2 Сем. гн. божьство, дѣство, дѣтельство, бесьсть, цѣсарьство, съмрьть, распѧть, ѹкор҄ень, ьсть, свѣтъ, слава, ловѣьство 3. богоп. Сила ( δύναμις, εως, ἡ ) . Символическото богословие представя всепроникващата сила на Божието знание, на което нищо не убягва, чрез образа на очите, веждите и виждането: ѡ бо ѹбо бож  вѣцѣ  вѣдѣнь вьсемѹ творенью вдѧщѹю слѹ  не ѹтаꙗе сѧ того вѣдѣнꙗ раꙁѹмѣвамъ ЙЕ Бог 94a 5 – 94b 2 Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣжда, око 4. христ. Сила Божия ( δύναμις, ἡ ) . Разкривана при въплъщението: мъже бесконььнаꙗ с б͠жꙗ ѧвлꙗть сꙗ ЙЕ Бог 226а 7 – 8 Син. мощьно Сем. гн. въплъщень 5. креац., икон. Сила ( δύναμις, εως, ἡ ) . Творческата, сдържаща и промислителна сила на Бога е същевременно блага воля: Б͠ъ ѹбо есть творьць  промъісльнїкъ  твортельнаѩ его сла  съдрьжѩщѩ  съпромъішлѩющѩ блго емѹ хотѣне есть ЙЕ Бог 205b 17 – 206a 2 Син. богъ, твортел҄ь Сем. гн. творьць, хотѣнь, съпасень 6. ангел. Сила ( δύναμις, εως, ἡ ) , използва се в мн.ч. (слꙑ). [1.] Втори ангелски чин във второто чиноустроение на небесните естества: вътораꙗ же ѹтварь гд͠ьст  сл[ьн]  власт вътораꙗ же ѹтварь гд͠ьст  сл[ьн]  власт ЙЕ Бог 113a 7f Съставлява част от незримото твoрение: тѣм вьсѣм невдмаꙗ ѹтварь спльнена стъ, ꙗкоже нꙑ ѹтъ велкꙑ павьлъ глаголѧ: ꙗко въ то твар ꙁьдано вьсе,  вдмо  невдмо,  прѣстол же  господьства,  наѧла,  власт,  слꙑ,  аггельст плъц  архаггельскаа прставленꙗ ЙЕ Шест 17b 1 – 15 [2.] Общо название за ангелските естества: створ раꙁѹмьнꙑѧ  неб͠снꙑѧ его слꙑ ЙЕ Бог 259b 7f Сем. гн. санъ, ѹтварь, нъ, серафмъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ  анг҄елъ 7. мариол. Сила ( δύναμις, εως, ἡ ) , която осенява Дева Мария: д͠хъ с͠тꙑ прдеть къ тебе  сла вꙑшьнѧго прїсѣтть къ тебѣ ЙЕ Бог 228b 3 – 5 т тъгда прсѣт къ не б͠а вꙑшьнꙗго ꙋпостасьнаꙗ премѹдрость  сла ЙЕ Бог 229а 5 – 7 Син. мощьно Сем. гн. въплъщень 8. мистер. Сила Божия ( δύναμις, εως, ἡ ) , спасителното слово за кръста, което се възприема с вяра: слово кр(с)тно ꙁгꙑбающмъ ѹродьство сть, сп͠сающмъ же сꙗ намъ сла бж͠ꙗ сть ЙЕ Бог 248b 11 – 249а 3 сла же божꙗ есть слово кр(с)тьное л мьже мощьно есть б͠ѹ ЙЕ Бог 252а 5 – 7 Син. вьсемощьно Сем. гн. крьстъ, крьщень, сѹсъ хрьстосъ, съпасень, вѣра 9. лог. Значение, смисъл ( δύναμις, εως, ἡ ) . Съществуват утвърждаващи изказвания за Бога, които имат значението на отрицание по преизобилие (δύναμιν ὑπεροχικῆς ἀποφάσεως ἔχοντα): сѹть же дрѹгаѧ ѡ б͠ѕѣ пр немь г͠лема слѹ высостьнаго ѿвѣта мѹщѹ ЙЕ Бог 35b 2 – 4 Сем. гн. богъ, въпросъ, отъвѣтъ 10. психол. Способност, душевна сила (δύναμις, εως, ἡ). Следвайки своите гръцки източници (основно това е така при св. Йоан Дамаскин), Йоан Екзарх не е последователен в говоренето за душата. Нейната структура се описва ту като състояща се от части, ту от способности. Най-общо душата се състои от две сили/способности – разумна и неразумна: раꙁдѣлꙗють же сꙗ слы д͠шьныꙗ въ мысльно  беꙁмысльно ЙЕ Бог 183a 6 sq Душата има сили и действия:  раꙁѹмьнꙑм дѣствꙑ  слам съмꙑсльнꙑѩ своѩ дѹшѧ  раꙁѹмьнꙑѩ? ЙЕ Шест 213b 16 – 21 Разумната си сила тя получава по благодат, чрез вдъхване, и тя не може да се сведе до силите на животинската душа: Аще л  къто реетъ несъмꙑсльнъ сꙑ  не мꙑ раꙁѹмьнꙑѩ слꙑ дѹшьнꙑѩ н раꙁмꙑшленꙗ, ꙗкоже нѣстъ нкакоже прѩлъ ловѣкъ спрьва боголѣпьнꙑмь въдѹновенмь благодѣт дѹшѧ раꙁѹмьнꙑѩ, нъ тъѭ прѩ слꙑ стьствьнааго жвота  бесловесьнꙑхъ дѹшѫ скотѭ, птаньнѫѭ, ще же  растѫщѫѭ  ювьствьнѫѭ  шьстьнѫѭ, а свѣне того ного несо же не матъ ЙЕ Шест 209c 2 – 23 На друго място Йоан Екзарх говори за неразумната сила като за част: бесловьсьнаꙗ асть д͠ш – τὸ ἄλογον μέρος τῆς ψυχῆς ЙЕ Бог 183a 6 sq Като сила се представя и една от неразумните ѝ способности – сетивността. Тя е душевна сила да се възприемат и познават веществените неща. Всичко друго в структурата на душата се представя като нейна част. ѹвьство сть сла д͠шевьнаꙗ прмтельна вещьмъ рекъше раꙁѹмьна ЙЕ Бог 183a 3 – 7 Сем. гн. сѫщьство, стьство, ловѣкъ, дѹша, ѧсть 11. физ. Сила (δύναμις, εως, ἡ). Светлината проявява огъня. Тя е негова естествена сила, а не помощен инструмент:  ѧкоже г͠лемъ же ѡтъ него сходть свѣтъ свѣтть огнь т не полагаемъ съсѹдъ служьбьны сѹщь огнѧ же отъ него свѣтъ слѹ же пае стьствьнѹ ЙЕ Шест 67b Сем. гн. сѫщьство, стьство, огнь, свѣтъ