Терминологичен Речник
серафмъ  
серафмъ -а м нескл ангел. Серафим ( Σεραφίμ, οἱ/τά, Hebr. ) . Най-висш ангелски чин, принадлежащ към първото чиноустроение на небесните естества, което е непосредствено приближено до Бога: т бꙑт прьвѹю рее, о б͠ꙁѣ сѹщѹ прсно  въ мънѣ  бе-средъства дньствꙗще сꙗ шестокрльн серафмъ  многоѡт хѣровмъ  с͠т престол ЙЕ Бог 113a 2 – 7 т бѣаше, рее, храмъ спльнь славꙑ го,  серафмъ стоꙗхѫ окрьстъ го. херѹвмъ прѣстолъ  серафмъ славлен ЙЕ Шест 44a 22 – b 1 Сем. гн. санъ, ѹтварь, нъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ  анг҄елъ