Терминологичен Речник
свѣтъ  
свѣтъ -а м 1. триад. Светлина ( φῶς, φωτός, τό ) . Бог Отец и Бог Син са постижими и причастими в предвечната им активност (енергии) като светлина. Затова ние вярваме в Единия Син Божи и Единороден наш Господ Иисус Христос, роден от Отца преди всички векове, светлина от светлината…:  въ еднъ с͠нъ б͠ж ноады г͠ь нашь і͠с х͠ъ же отъ о͠цꙗ роженъ преже всѣхъ въ вѣкъ свѣтъ ѿ свѣта… ЙЕ Бог 52a 5 – 52b 2 Единосъщието на огъня и светлината дава аналогия за отношението на Бог Отец и Бог Син. Както не казваме, че огънят и светлината имат различна същност, така не можем да твърдим, че различна същност имат Отецът и Синът, но тя е една и съща: ꙗкоже не г͠лемъ ного сѹщьства ѡгнѧ н ного же свѣтъ тако же немощьно сть рещ ного сѹщьства о͠ца ного же с͠на нъ дного тогожде ЙЕ Бог 67a 6 – 67b 3 И както казваме „огънят свети“ и на свой ред говорим за „светлината на огъня“, така също казваме, че каквото прави Отец, същото прави и Синът: т ѧкоже г͠лемъ огнь свѣтть  пакы г͠лемъ свѣтъ огневъ свѣтїть тако же все же творїть о͠ць тоже  с͠нъ творть ЙЕ Бог 68a 5 – 68b 1 Тази аналогия обаче е ограничена, защото светлината няма своя ипостас извън огъня, докато Синът е съвършена ипостас, неотделима от ипостаста на Отца: нъ свѣтъ не сво съставъ кромѣ огнѧ мать а сынъ съврьшена ѹпостас есть отьꙗ не ѡтълѹены ѹпостас ЙЕ Бог 68b 1 – 5 Сем. гн. богъ, троца, сѫщьство, стьство, дносѫщьство, ѹпостась, отьць, сꙑнъ, дѹхъ 2. енерг., богоп. Светлина ( φῶς, φωτός, τό ) . Бог се слави като непристъпна светлина: свѣтъ раꙁумьнъ непрїстѹпьну ЙЕ Бог 48b 2 Христос завежда апостолите на планината Тавор, за да им покаже славата на своето Божество, скривана в човечеството. „И бяха бели ризите му, понеже с тях показа, че от цялото му тяло кипеше слава и от цялата му плът просияха лъчи. И не както от лицето на Моисей възсия отвън красота, а от самия Господ изкипя светлина, възсия и пребъдна в Него. Той обаче яви не цялата си непостижима слава, а според техните сили, колкото можаха да видят очите им“:  бышѫ бѣлы рꙁы єго, тѣм бо ꙗв. ꙗкоже ѿ въсего тѣлесе ємѹ. кыпѣше слава.  ѿ всеѫ плът ємѹ просꙗшѫ лѹѧ. не ꙗкоже бо ѿ лца мѡѵсеова, ꙁꙿвънѹ въсꙗ лѣпота. нѫ  самого г͠а въскыпѣ свѣтъ.  въсꙗ слава,  въ нємъ прѣбыⷭ. не же въсѧ славѫ недовѣдомѫ ꙗв. нѫ протвѫ слѣ, елко можаахѫ вдѣт ѡеса тⷯѣ ЙЕ Пр 243а 5 – б5 Сем. гн. богъ, дѣство, сла, даръ, благодать, лѹа 3. ангел. Светлина ( φῶς, φωτός, τό ) на умопостижимия свят. Това е първозданната светлина, която по думите на св. Василий Велики е нематериална същност, [т.е.] не притежава никакво тяло. За това говори и св. Григорий Богослов в Словото си за Нова Неделя, в което той казва: подобаваше на великата светлина [т.е. на Бога] да започне творението със светлината, която прогонва тъмнината: ꙗкоже велкꙑ  богоносвꙑ васль съкаꙁаѩ проповѣда, о свѣтѣ  свѣтльнкѹ съкаꙁаѩ просто: простъ мѣнѭ  беꙁвещьнъ сѫщь свѣтъ съгола, тѣлесе нкакого же не мꙑ. пае же  свѧтꙑ гргор богословесьнꙑ съкаꙁатъ въ словес, же о новѣ недѣл сътвор, глаголѧ сце: лѣпо бо бѣаше велкѹмѹ свѣтѹ тварь отъ свѣта наѧт, же раꙁгонтъ тьмѫ ЙЕ Шест 24c 17 – 24d 11 Първосъздадената светлина по своята същност е проста, несъставна и безтелесна: сѫщ пръвобꙑвъшааго свѣта, просто  несъложьно сѫще ЙЕ Шест 111c 14 – 17 Ангелите са умопостижима вторична светлина, приемник на духовната светлина на Бога. Те приемат непосредствено от Него благодатта (неговата енергия, светлина), за да станат втора светлина – преносител на Божествената: свѣтове вътор раꙁѹмьн н. ѿ прьваго  беꙁнаатъьнаго всѣмъ свѣта освѣщеньꙗ муще ЙЕ Бог 107a 6 – 107b 1 Вътре в тяхната йерархия по-висшите предават осиянието на по-нисшите: протвѹ престоѧнью свѣтъ премлюще  другъ дрѹга освѣщающе больствъмь новьнꙑмь л естьствьнꙑїмь. ꙗвѣ же сть ѧко больш мьньшмь подають свѣтъ  вдѣнье ЙЕ Бог 110a 7 – 110b 3 Сем. гн. санъ, ѹтварь, нъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ  анг҄елъ 4. креац. Светлина ( φῶς, φωτός, τό ) на света, съдадена през първия ден, за да открои красотата на света: въ прьвы днь крашенье  ѹтварь все вдмѣ твар отъм бо свѣтъ да все въ тьмѣ неꙁнаемо бѹдеть своѧ не могы добрыꙗ лѣпоты съкаꙁат ЙЕ Бог 131a 4 – 131b 1 Светлината е в началото и в края на творението. Първото дело на Твореца е светлината, а последното е човекът; Той първо създава със слово светлината, а след това с дело човека, от светлина в светлина завършва: пръво дѣло свѣтъ, послѣдьне же дѣло бож ловѣкъ, пръво дѣлатъ богъ словесемь свѣтъ, послѣжде же дѣломь ловѣка, отъ свѣта въ свѣтъ съконьаваѩ ЙЕ Шест 15b 4 – 12 През третия ден Творецът влага първозданната светлина в големите светилници – слънцето и луната. Той ги създава с думите: „да бъдат светила на небесната твърд и да светят на земята“. Тогава той е вложил простата по същност и безтелесна първозданната светлина в тези материални кръгове на големите светила и в звездите: сътвор богъ велкꙑхъ свѣтльнкъ, рекꙑ, да бѫдѫтъ свѣтльнц на тврьд небесьнѣ, ꙗкоже свѣтт по ꙁемл. простѹмѹ бо сѫщю  бестѣлесьнѹмѹ, рекъше прьвобꙑтьнѹмѹ свѣтѹ въложенѹ тъгда въ тѣлесьнꙑѩ крѫгꙑ велкѹю свѣтльнкъ  въ ꙁвѣꙁдꙑ ЙЕ Шест 113a 24 – 113b 11 Нека да замлъкнат онези, които примесват празни и греховни отрицания и възражения срещу истинната вяра и познание, като казват, че първичната светлина е тяло и че тя е била вложена в големите светила и във всички звезди. Не може едно тяло да бъде в друго тяло. Не защото за Бога е невъзможно да стори това, а защото така е според естествения закон: да помльѧтъ ѹбо пѹстошьнаꙗ  лхаꙗ въмѣшаѭще отъвѣщанꙗ  сѫпротвленꙗ вѣрѣ стньнѣ  раꙁѹмѹ, повѣдаѭще ꙗко же тѣло стъ прьвобꙑтьнꙑ свѣтъ, же въложенъ стъ въ велкаꙗ свѣтльнка  въ вьсѧ ꙁвѣꙁдꙑ. нѣстъ бо льꙁѣ тѣлѹ въ тѣлес бꙑт; не ꙗкоже  не могѫщѹ богѹ сего сътворт сце, нъ ꙗкоже по стьствьнѹмѹ нѹ ЙЕ Шест 112d 17 – 113a 9 Сем. гн. богъ, бꙑть, ꙁьдань, мръ, сътвор҄ень, слово, тѣло, крѫгъ, свѣтльнкъ, ꙁвѣꙁда, дѣло, ловѣкъ 5. антроп. Светлина ( φῶς, φωτός, τό ) . Човекът е светлина. С него приключва сътворяването, което е започнало с умопостижимата светлина (вж. по-долу креац.). Какво са светлината и човекът? Тя показва всичко съществуващо, а човекът е светлина на този свят. Влизайки [в него], той показва светлината на изкусността и светлината на умението: Светлината показва пшеницата, а разумът измисля как се прави хляб. Светлината показва гроздето, а светлината на мисълта – как да се приготви виното, което е в гроздето; [физическата] светлина показва вълната, а светлината на човешкия [разум] по какъв начин от нея може да се направи дреха; [физическата] светлина показва планината, а светлината на разума показва как от нея се секат камъни: а како т стъ свѣтъ  ловѣкъ, слꙑш: свѣтъ покаꙁатъ сѫще вьсе, свѣтъ мра сего ловѣкъ; въшьдъ покаꙁатъ свѣтъ хꙑтростьнꙑ, свѣтъ гораꙁдьствѹ. свѣтъ покаꙁа пьшенцѫ, нъ раꙁѹмъ ѹмꙑсл, како хлѣбъ творт; свѣтъ покаꙁа гроꙁдъ вньнꙑ, нъ свѣтъ мꙑсльнꙑ ѹстро вно, же то въ гроꙁдѹ бѣаше; свѣтъ покаꙁа влънѫ, нъ свѣтъ ловѣь състав рꙁѫ отъ неѩ; свѣтъ покаꙁа горѫ, свѣтъ раꙁѹмьнꙑ покаꙁа, како отъ неѩ камен сѣщ ЙЕ Шест 15b 12 – 15c 10 Сем. гн. богъ, слово, раꙁѹмъ, ловѣкъ 6. психол. Светлина ( φῶς, φωτός, τό ) . Зрението не се губи по време на сън. Затварянето на очите сякаш заключва светлината и спира нейното възприятие: ꙗкоже се ловѣкъ съдравꙑма ома  ꙗснꙑма, ꙁракъ мꙑ  стъ  н хѹдꙑѩ съпонꙑ не мꙑ тьмьнꙑ, гда сѧ обрѧщетъ съпѧ, то акꙑ ꙁаклютъ сѧ свѣтъ въ немь мьжанмь оьнꙑмь, нъ не погꙑбнетъ нкакоже въ немь свѣтьнꙑ ꙁракъ ЙЕ Шест 27b 9 – 21 (Ø) 7. физ. Светлина ( φῶς, φωτός, τό ) . Физическата светлина е различна от духовната светлина на Бога и от умопостижимата светлина на ангелския свят. Тя се поражда от огъня и пребивава винаги неотделимо в него, без да има собствена ипостас извън огъня: нъ свѣтъ отъ огнѧ родвъ сꙗ не ѿлуенъ нъ въ немь прсно сы не мать своего състава раꙁвѣ огнь твортво каьство бо естьствьно ѡгню ЙЕ Бог 61b 2 – 6 Светлината проявява огъня. Тя е негова естествена сила, а не помощен инструмент:  ѧкоже г͠лемъ же ѡтъ него сходть свѣтъ свѣтть огнь т не полагаемъ съсѹдъ служьбьны сѹщь огнѧ же отъ него свѣтъ слѹ же пае стьствьнѹ ЙЕ Шест 67b 3 – 68a 1 Подобно на качествата, физическата светлина не съществува сама по себе си. Последните не съществуват без тяло, например сладостта, горчивината или топлината, студенината или белотата, чернотата, мекотата или твърдостта и подобните на тях. Затова се казва, че и светлината не може да съществува от само себе си:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде, то того цѣща реемъ, немощьно стъ  свѣтѹ о себѣ мѣт сво съставъ ЙЕ Шест 112а 6 – 21 (Ø) Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, сладость, гор҄есть, топлота, стѹдень, бѣлость, рьность, мѧкъкость, жестость 8. ет. Светлина като метафора на доброто ( φῶς, φωτός, τό ) : „кое бо прасть тьмѣ къ свѣтѹ?“ ЙЕ Бог 233b 8 – 9 Син. благо, добро Сем. гн. ꙁаконъ, благоьсть, благодѣство