Терминологичен Речник
свѣтльнкъ  
свѣтльнкъ -а м астрон. Светило ( φωστήρ, ῆρος, ὁ ) . Небесно тяло, което не е светлина, а вместилище (δοχεῖον) на светлината: свѣтлнкъ бо ес самъ то свѣтъ но свѣтѹ ѡбраꙁъ ЙЕ Бог 132b* 12 – 133а* 1 Сем. гн. астрономꙗ, небо, слъньце, поꙗсъ, крѫгъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, ꙁод, жвотъ, свѣтъ