Терминологичен Речник
своство  
своство -а ср 1. христ. Свойство на божията природа на Христа ( ἰδιότης, ητος, ἡ ) , което остава неизменно: сего рад с͠нъ бж͠ с͠нъ ͠лвь бѹдеть, да пребꙑваеть своство непостюпмо ЙЕ Бог 232а 8 – 11 Син. особь Сем. гн. стьство, богъ, сꙑнъ, въплъщень, сѹсъ хрьстосъ 2. лог. Свойство ( ἰδιότης, ητος, ἡ ) – описва се чрез словесна формула за наличното битие („как“-битие: πῶς εἶναι). Тази формула е противоположна при неща, чието битие (т.е. същност) е противоположно: емѹже сть быте сѹпротвьно того  како быт слово супротвьно рекъше своства ЙЕ Бог 26a 5 – 8 Сем. гн. бꙑть, слово, сѫпротвь, сѫпротвьно 3. физ. Свойство ( ἰδίωμα, ατος, τό ) . Едно от нещата, по които се различават ипостасите на тварното (например отделните хора) от божествените ипостаси. За разлика от последните при тях е налице различие по време и място, по знания, сила, облик, нагласа, съчетаване, достойнство, нрав, както и с всички характеризиращи свойства:  мѣстомь раꙁно сѹть  лѣтъмь раꙁльн сѹть  наѹкъмь дѣлꙗть сꙗ  мощью  обраꙁъмь  нравъмь  растворъмь  санъмь  къꙁню  всѣм подобѹющм своствы ЙЕ Бог 77b 7 – 78а 5 Сем. гн. ѹпостась, мѣсто, лѣто, наѹкъ, мощь, обраꙁъ, нравъ, растворъ, санъ, къꙁнь, сво