Терминологичен Речник
саможтъ  
саможтъ -а м богоп. Живот сам по себе си ( αὐτοζωή, ἡ ) . Бог е сам по себе си всичко онова, на което е източник. Той е светлина сама по себе си, благост сама по себе си, живот сам по себе си, същност сама по себе си, понеже има битието си не от нещо друго, нито от самите тези неща, а бидейки самият източник за битието на съществуващото, за живота на живото, за разумността на причастното на разума и причина за всички блага: самосвѧто, самоблажьство, саможтъ, самосѫщьство, ѧко не отъ ного самобꙑте мꙑ л но то еже сть. тъ же стоьнкъ есть бꙑтью сущмъ, жвѹщїмъ жвотъ, же слово премлють, то словѹ давьць, всемѹ всѣмъ добрꙑмъ вньнъ ЙЕ Бог 50a 2 – b 3 Сем. гн. самосвѣтъ, самоблажьство, самобꙑть, самосѫщьство, стоьнкъ, бꙑть, сѫщь, жвотъ, слово