Терминологичен Речник
самовластьно
самовластьно
-аго
ср
субст
антроп.
Самовластие
(
αὐτεξούσιον, τό
)
. Същностно достояние на разумните живи същества. Благодарение на разумната сила в душата си те са самовластни. Надареното с разум същество се съветва вътре в себе си и при положение че изборът зависи от него, го прилага към постъпките, за да предпочете отсъденото в съвета и, веднъж избрало, да действа [по съответен начин], така че самовластието по необходимост е свързано с разумността. Затова то или няма да е разумно, или ако е такова, ще е господар на постъпките си и ще е самовластно:
всꙗкъ ѹбо съвѣтѹꙗ ꙗко въ немь воленю сѹщѹ о дѣлан съвѣтѹть, да прбьрано съвѣтъ ꙁволть, ꙁбьравъ дѣлаеть. аще се, п(о) нѹжд прстанеть къ словесьноомѹ самовластьно. л нѣсть словесьно л словесьно сꙑ владꙗ бѹдеть дѣлꙑ самовластьно
ЙЕ Бог
201b 3 – 202a 2
Син.
вол҄ꙗ,
ꙁвол҄ень
Сем. гн.
ꙁборъ,
съвѣтъ,
самовласть