Терминологичен Речник
распѧтꙑ  
распѧтꙑ -? м субст 1. христ. Разпнатият по плът Христос ( σταυροθείς, ὁ ) : малъ, нагꙑ ѹбогꙑ  некнжьнкꙑ, гонмꙑ, мѹмꙑ ѹмарѧемꙑ распѧта плътью  ѹмьрша повѣдающе, мудрꙑꙗ  сльнꙑꙗ побѣдша. въслѣдовааше бо хъ расъпꙗтаго всемогѹщѧ сла ЙЕ Бог 236а 2 – 8 Син. пропѧтꙑ Сем. гн. распѧть, пропѧть, сѹсъ хрьстосъ, богъ 2. мистер. Разпнатият ( ἐσταυρωμένος, ὁ ) , за Иисус Христос, Който чрез разпъването Му освещава кръста: „мꙑ же повѣдаемъ х͠а распꙗтааго“. мноꙁ же хрьст їс͠, нъ еднъ распꙗтꙑ. да поклонть сꙗ ѹбо ꙁнаменью ЙЕ Бог 255а 7 – 255b 3 Сем. гн. крьстъ, крьщень, сѹсъ хрьстосъ, ꙁнамень