Терминологичен Речник
ребро  
ребро -а ср 1. христ. Ребро ( πλευρά, ἡ ) като свидетелство за възкръсналия Христос: „ се рекъ покаꙁа мъ рѹцѣ  ребро“,  фомѣ протѧже на посаꙁане ЙЕ Бог 353b 5 – 8 2. мистер. Реброто [на Христос] ( πλευρά, ἡ ) , станало източник на спасение: сто намъ ѿ с͠тго  пр(с)таго ребра стоьнкъ оставленю; вода же на порожден ꙁмъвене  грѣхомъ же  тьл, кръвь же даꙗ пте жꙁн прсносѹщаѧ ЙЕ Бог 241b 7 – 242а 3 Син. кость Сем. гн. съпасень, распѧть, сѹсъ хрьстосъ 3. анат. Ребро ( πλευρά, ἡ ) . Всяка една от дванадесетте дъгообразни тънки кости, които се съединяват с гръбначния стълб и образуват гръдния кош на човек или животно: како сѧ протѧже отъ ребра рѣво? како бꙑшѧ отъ ребра ѩтра? ЙЕ Шест 265b 20, 23 Сем. гн. кость, прьс