Терминологичен Речник
растѫпл҄ен
растѫпл҄ен
-ꙗ
ср
триад., физ.
Разделение, разхождане
(
διάστασις, εως, ἡ
)
. Присъщо е на физическите неща, които са съставни. По тази причина разделението е неприсъщо на Божествените Лица. Ние казваме, че ипостасите са съвършени, за да не мислим съставност в Божествената природа, защото съставността е начало на разделението:
съврьшены ѹбо постас г͠лемъ да не сълогъ о б͠жьствьнѣмь раꙁумѣваемъ естьствѣ съложене бо сть наало растѹпленю
ЙЕ Бог
75 6 – 75b 4
Сем. гн.
богъ,
троца,
стьство,
дносѫщьство,
сълогъ,
ѹпостась