Терминологичен Речник
растень
растень
-ꙗ
ср
1. физ.
Увеличаване
(
αὔξησις, εως, ἡ
)
. Eдин от видовете движение, на което са подложени нещата във физическия свят, наред с възникването, увеличаването, намаляването, качественото изменение и преместването:
а проаѧ по рожьству тьлѣнью, растенью же ї грубленю въ творвьнꙑ прѣлогъ въ мѣстьно шьствь
ЙЕ Бог
27a 2 – 5
Сем. гн.
прѣлогъ,
тьлѣнь,
грѹбл҄ень,
мѣстьно шьствь
2. психол.
Растежна способност
(
αὐξητικὴ δύναμις
)
– вегетативна функция на душата, осигуряваща растежа на тялото. Чрез нея, както и посредством хранителната и семенната, т.е. раждащата сила, човекът като микрокосмос показва общност с растенията:
а къ сажденю… по ботѣню растенью сѣменьмь, рекъше рожьствъною слою
ЙЕ Бог
180b 9 – 181a 3
Сем. гн.
дѹша,
сла,
беꙁмꙑсльно,
бесловесьно,
жвотьно,
тъпамо,
сѣменьно,
родьно,
садовьно
3. биол.
Растеж
(
αὔξησις, εως, ἡ
)
:
да бхомъ отъ того поꙁнал, не ꙗкоже съмꙑсльнѫ дѹшѫ матъ въшьдъшѫ въ нь, нъ ꙗкоже отъ свого творьца благословлен прѩшѧ спрьва на мъножен растен спльнѣт водꙑ въꙁдѹхъ ꙁемлѭ
ЙЕ Шест
223d 10 – 21 (Ø)
овощю датъ растен
ЙЕ Шест
107c 7 – 9 (αὔξησις, ἡ)
Сем. гн.
сла,
овощь,
мъножень