Терминологичен Речник
распѧть  
распѧть -ꙗ ср христ. Разпъване на кръст, разпятие ( σταύρωσις, εως, ἡ ) на Христос, но също като изображение, предмет на поклонение: да многашьд нꙑ въ ѹмѣ мѹще г͠ню страсть, конѹ х͠ва распꙗтꙗ вдѣвъше сп͠снааго страданꙗ въспомꙗновене пршьдъше, падъше поклонмъ сѧ, не вещ, нъ обраꙁованѹѹмѹ ЙЕ Бог 303а 8 – 303b 5 Син. крьстъ Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, обраꙁъ, кона