Терминологичен Речник
раꙁѹмѣнь  
раꙁѹмѣнь -ꙗ ср 1. психол. Мислене, разбиране ( νόησις, εως, ἡ ) . Мисленето е отличително свойство на душата наред с благочестието: особ же д͠ш доброьсть  раꙁѹмѣн ЙЕ Бог 182b 7 sq 2. психол. Разум, съзнание, дух ( διάνοια, ἡ ) , в израза: основа на духа (τὴν βάσιν τῆς διανοίας: стоѧне раꙁѹмѣнѧ): прдеть же „ꙁнамен  ѹдесꙑ лъжм“, съставьнꙑм, не стовꙑм  ꙗже спрахнѣло  не ѹтвьржено стоѧне раꙁѹмѣнѧ мѹще прельстть  обратть отъ б͠а ЙЕ Бог 341b 3 – 8 Сем. гн. дѹша, сла, раꙁѹмъ, доброьсть, антхрьстъ